Догадки за причините за чумната пандемия и съвети за лечение на болестта през шестнадесети и седемнадесети век в Англия
От 1665г.
През 14 и 15 век чумата почти успяла да опустоши населението на Европа. Освен това, лечение за болестта не било открито през целия 16 и началото на 17 век. Много образовани хора - лекари, аптекари, учени, философи, теолози имали различни теории каква е причината за бедствието. Според някои болестта била проклятие от Бога, изпратено поради човешкото безчестие. Други твърдели, че Черната смърт идва от "лошия въздух" (наричал се миазма), който бил резултат от неправилно подреждане на планетите. Тези обяснения "обвинявали" Бога или определени свръхестествени причини, а евентуалните "лекове" трябвало да третират не само физическото здраве, но и да осигурят отговор на някои морални или религиозни въпроси (по темата през 1985 година е писал Пол Слак, а трудът му се казва "The Impact of Plague in Tudor and Stuart England"). Някои древни Галенови трактати, посветени на чумата направили популярна темата за хуморалната система.
Дори онези, които вярвали, че чумата е заразно заболяване, вероятно често са си мислили, че болестта все пак се влияе и от недостатъците в човешкия морал или подреждането на планетите. Едва в края на седемнадесети век учените в Англия започнали да се натъкват на някои противоречия, оборващи теорията за болестотворната миазма като евентуален причинител на чумата. Едновременно с това, вярванията на хората за естествените и свръхестествените причини за болестта не биха могли задължително да се заклеймят като вредни, защото чрез тях историците можели много по-лесно да отчитат какво се е променило в начините на мислене на обществото през отделните чумни епидемии.
И така, ако теориите за причинителите за появата на чумата били много, то лековете и мерките за профилактика срещу болестта също не били никак малко. Оказало се, че печатането на предупредителни брошури било сред евтините, прости и бързи средства за масова комуникация. След като се появили първите брошури, които давали съвети за контрол на болестта, тези информационни средства бързо се появили и в домакинствата от средната класа. Въпреки, че в някои брошури се твърдяло изрично, че са предназначени за хората от "по-долните класи", не могат да се открият категорични доказателства, които потвърждават дали действително хората от по-долните социални слоеве са се възползвали от тях.
Повечето от тези средства за масова информация съдържали списъци на съставките за направата на медикаменти за вътрешна и външна употреба, както и рецепти за приготвянето на билкови смеси за пречистването на въздуха. На много от брошурите били изброени имената и адресите на аптекарите, които складирали някои лечебни смеси, за да имат готовност да реагират при по-масови поръчки. Сред тях може да се открие името на Уилям Кемп от Лондон, който написал през 1665 година, че: "Всеки може да приготви тези лекарства, да ги поръча в аптеката на Джон Дансън в готов вид, или да си ги купи от Хамет Риджлий, чиято аптека е на улица "Fetter Lane"" .
Често информацията от един медицински трактат противоречала на тази в друг. Например едни отричали употребата на арсенови амулети срещу чумата, а други подкрепяли действието им. Освен това, голяма част от съветите били консервативни и старомодни. Въпреки това, сред най-препоръчаните лекарства, били Галеновите антидоти, наричани митридати. Те съдържали най-невероятни съставки като плът от усойница, за която се считало, че е достатъчна, за да пребори "отровата" на чумата. За щастие, в началото на 17 век лекарите, работещи в "College of Physicians" се произнесли, че: "не е нужно в лекарствата да се съдържа месо от пепелянка", но продажбата на "лекарствата" с етикет "митридат" така и не престанала.
Някои лекарства или упътвания за контрол над разпространението на чумата от съвременна гледна точка изглеждат доста по-смислено, въпреки че голяма част от тях са съчетани и с други съвети, които са доста съмнителни. Например, при посещение на болни хора, Франсис Херинг съветвал пациентите си да: "измият ръцете и лицето си с със смес от оцет и розова вода". Той имал други идеи за това как да се избегне разпространението на болестта в Лондон: "Трябва да има предвидени места за умиращите и телата на починалите, а те трябва да са на далечно разстояние от града и предградията". Освен това, той отбелязал, че погребването на мъртвите в двора на църквата в Сейнт Пол, където хората редовно слушали проповедите, е не само неудобно, но и крие опасности за разпространение на заразата. В допълнение, той предупредил, че улиците трябва да се поддържат чисти от животински трупове и екскременти, а новоположените тръби край Темза трябвало да се отварят и почистват редовно.
От казаното да тук можем да обобщим, че до края на 16 и 17 век хората, живели в Англия така и не успели да дадат обяснение каква причинява чумната епидемия и въпреки неуспеха си, те не спирали да се опитват всячески да лекуват инфекцията.
Статията е част от историята на:
Библиография
http://historical.hsl.virginia.edu/plague/mckeithen2.cfm.html
СТАТИЯТА е свързана към
- Доксициклин
- Стрептомицин
- Миноциклин
- Тетрациклин
- Лекарите и защитният им костюм от времето на чумните епидемии
- Eврейските гонения по време на чумната епидемия в средата на 14 в.
- История на чумата
- Възникване и последици от Черната смърт
- Великата чума в Лондон
- Поява, основни огнища и миграция на пандемията от чума
Коментари към Догадки за причините за чумната пандемия и съвети за лечение на болестта през шестнадесети и седемнадесети век в Англия