Как д-р Йозеф Менгеле се превръща в Ангела на смъртта – част 2

От 1911г. до 1979г.

Избухлив нрав

Въпреки цялата си методичност, Менгеле можел да бъде и ужасно импулсивен. По време на един подбор – кой да работи и кой да умре – една жена на средна възраст, която била избрана да работи, отказала да се раздели от 14-годишната си дъщеря, която трябвало да умре.

Пазачът, който се опитал да ги раздели, бил одраскан по лицето и паднал по гръб на земята. Менгеле застрелял и майката, и момичето и прекратил подбора, като изпратил всички в газовите камери.

При друг случай лекарите в Биркенау спорели дали едно момче, към което всички изпитвали симпатии, има туберкулоза. Менгеле напуснал стаята и се върнал след два часа, извинявайки се за спора и признавайки, че е сгрешил. Докато отсъствал, той застрелял момчето и му направил аутопсия, за да провери за следи от заболяването, каквито не открил.

През 1944 г. пламенността и ентусиазма на Менгеле към работата му му спечелват ръководна позиция в лагера. Той вече разполагал с огромни правомощия и бил отговорен за всички мерки, касаещи здравето на хората в лагера, и паралелно продължавал със собствените си проучвания в Биркенау. Импулсивната му страна се проявявала отново, когато трябвало да взима решение за десетки хиляди затворници.  

Когато сред жените плъзнал тиф, Менгеле решил проблема по характерен за него начин: заповядал 600 жени веднага да бъдат вкарани в газовите камери, а бараките им да бъдат обгазени. След което преминал към следващия блок и обгазил и техните бараки. Това действие било повторено във всички женски блокове, докато и последния бил изчистен и готов за ново попълнение работници. Менгеле повторил процедурата няколко месеца по-късно, когато избухнала епидемия от скарлатина.

Паралелно с това изследванията на Менгеле също продължавали. В безсмисления си опит да докаже нацистките расистки теории, Менгеле пришивал двойки близнаци един за друг за гърбовете им, вадел очите на хора с различни на цвят ириси и извършвал вивисекции на деца, които го познавали като добрия стар "чичо Папи".

Когато в циганския лагер се появила форма на гангрената, наречена нома, Менгеле решил да изследва генетичните причини, които според него стояли в основата на епидемията. За да постигне целта си, той режел главите на заразените затворници и изпращал пробите за изследване в Германия.

След като през лятото на 1944 г. повечето унгарски затворници биват убити, притокът на нови хора се забавя и накрая спира напълно. Операциите в лагера замират през есента и зимата.

През януари 1945 г. лагерният комплекс в Аушвиц е почти изцяло разтурен, а гладуващите затворници са принудени да маршируват към Дрезден (който щял да бъде безжалостно бомбардиран от Съюзниците). Д-р Йозеф Менгеле опакова записките и пробите си, оставя ги при доверен приятел и тръгва на Запад, за да избегне залавянето си от Червената армия.

Менгеле се крие успешно до юни, когато е заловен от американски патрул. Той пътувал под собственото си име, но списъкът с търсени престъпници не бил разпространен навсякъде и американците го пуснали. Менгеле прекарва известно време като общ работник в една ферма, преди да реши да напусне страната през 1949 г.

Използвайки различни псевдоними, а понякога и собственото си име, Менгеле се спотайва десетилетия наред. Истината е, че почти никой не го търси, а правителствата на Бразилия, Аржентина и Парагвай помагат на драго сърце на избягалите нацисти, които дирят защита при тях.

Дори в изгнание, Менгеле остава верен на себе си. През 50-те години отваря нелицензиран кабинет в Буенос Айрес, където извършва предимно незаконни аборти.

След смъртта на една от пациентите му, той е арестуван, но според свидетел, негов приятел се явил в съда с плик, пълен с пари, и съдията приключил набързо делото в негова полза.

През 1959 г. Менгеле заминава за Парагвай, за да лекува бившия секретар на фюрера Мартин Борман, който бил осъден на смърт задочно в Нюрнберг и умирал от рак на стомаха. През 1956 г. западногерманското правителство издава лични документи на Менгеле под истинското му име и позволява на семейството му да напусне страната незабелязано и да го посети в Южна Америка.

Усилията на Израел да го заловят удрят на камък, на първо място заради шанса да заловят полковника от СС Адолф Айхман, и на второ място заради надвисналата заплаха от война с Египет, което отвлича вниманието на Мосад от нацистките бежанци.

Един ден през 1979 г. 68-годишният Йозеф Менгеле отива да плува в Атлантическия океан. Във водата получава удар и се удавя. След смъртта му приятелите и семейството му постепенно признават, че през цялото време са знаели къде се крие и, че са го укривали от закона през целия му живот.

През март 2016 г. бразилският съд дава правото над останките на Менгеле на университета в Сао Паоло. Според изявление на лекаря, отговарящ за тях, тялото му ще бъде използвано от студентите за медицински изследвания.

Към първа част > > >

по статията работи: Величка Мартинова