Чарлз Дарвин и необяснимите му психосоматични здравословни проблеми

От 1809г. до 1882г.

Акценти

Чарлз Дарвин оставя дълбока следа в науката и продуктивността му като изследовател, биолог, геолог и писател изненадва мнозина, като се има предвид, че през голяма част от живота си ученият страда от недиагностицирани заболявания с множество симптоми. Той подробно документира състоянията, през които преминава, и несгодите, които търпи в здравословно отношение. През съзнателното си съществуване се подлага на различни терапии, използвани през 19 в., но ефектът от тях е краткотраен.

Теориите за причините за лошото здраве на Дарвин са многобройни, както са многобройни и неговите оплаквания. Много често се забелязва тясна връзка между неговото психично състояние и физическото изражение на болките му. Изследователите търсят обяснение за психосоматичната природа на някои от симптомите му в ранната загуба на майката, когато Дарвин е само на 8 години. Само евентуална ексхумация на тялото би могла да разреши загадката за причината за близо 40 години инвалидизиращ живот на Чарлз Дарвин, но може би е по-добре тя да си остане неразкрита.

Биографични данни

Чарлз Дарвин е роден в Шрусбъри на 12 февруари 1809 г. в семейството на богатия финансист и лекар Робърт Дарвин и Сузана Дарвин. Той е петото от шест деца. Детството му е белязано от ранната загуба на майка му, когато е 8-годишен.

Обучението му започва в дневното местно училище през 1817 г., на което е начело неговият проповедник. През следващата година заедно с по-големия си брат Еразъм започва да учи и да живее на пансион в близкото англиканско училище в Шрусбъри. Като малък ученият няма никакви здравословни проблеми, дори в своята своеобразна автобиография споменава, че се гордее, че може да бяга бързо. Спортува активно и се радва, когато настъпи ловния сезон. Оплакванията му започват към късните тийнейджърски години.

През 1825 г. придружава баща си като стажант-лекар през лятото и му помага да лекува болните от Шропшър. Записва се в Медицинския факултет на Едингбургския университет заедно с брат си Еразъм по-късно през есента на същата година. Но медицинското обучение не му понася добре и младият Дарвин започва да избягва лекциите и практиката. Когато е във втората година от обучението си, Дарвин се присъединява към студентска група по естествена история и това предопределя неговия жизнен път.

Баща му недоволства, че пренебрегва медицинското си обучение и го прехвърля в Christ's College, Кеймбридж, за да стане свещеник. Братовчед му Уилям Дарвин Фокс се учи там и той го запалва още повече към естествознанието благодарение на колекцията си от пеперуди. В Кеймбридж Дарвин се запознава с естествоизпитатели, навлиза в техните среди и намира своя наставник - ботаникът и геолог Джон Стивънс Хенслоу. Започва да пътува и да прави експедиции първо до близки местоположения като Уелс например, докато менторът му не го препоръчва за прословутото пътуване с "Бийгъл" край Южна Америка през 1831 г.

Същинските му здравословни проблеми започват около това пътешествие.

Първи тежки проявления на симптомите

Дневниците на Чарлз Дарвин свидетелстват за неговите сериозни неразположения и боледувания. Няма съмнение, че той е изпитал множество физически агонии, но не са редки и душевните му терзания. Още докато е много млад, все още юноша, бъдещият учен е срамежлив, заеква и страда от слаб стомах. Днес бихме го описали като интровертно момче, склонно често да остава само и да се отдава на дълги разходки, изпълнени с размишления. В тийнейджърските си години по лицето и устните му се появява екзема, която го принуждава да стои в стаята си, далеч от своите връстници.

Когато вече е студент в Кеймбридж, се оплаква, че има депресия, екземата му също се влошава. За някои от колегите си е добър спортист и приятел, за други - отдръпнат и не толкова приятна компания.
Малко преди да отпътува за Южна Америка Дарвин получава в Плимут, където изчаква да стартира експедицията, болки в гърдите и сърцебиене. Не споделя с никого от страх да не се отложи или направо прекрати мисията за него. Появява се и парестезия (изтръпване на върховете на пръстите), кожните му проблеми също се задълбочават.

По време на самото пътуване Дарвин има тежки пристъпи на морска болест. Експедицията продължава близо 5 години и през това време ученият преживява няколко трески и дълги периоди на чревни заболявания.

През октомври 1936 г. той се завръща в Англия. Поставя си за цел да организира в едно книжно тяло всички бележки и описания, които прави по време на пътешествието си и затова си начертава доста амбициозен график за работа. Намирайки се под стрес, Дарвин започва да се оплаква от стомашни проблеми, главоболие, изтощение, сърцебиене и влошаване на екземите му. С течение на времето ученият открива, че при него сякаш закономерно се отключват определени симптоми, когато изпитва силно напрежение и притеснение. Лекарите, сред които и баща му, го съветват да намали темпото, но той като че ли под угрозата на недостатъчното време чувства още по-голяма тревожност.

Въпреки тежките здравословни проблеми, Дарвин е много продуктивен през двете години след завръщането си. Но след 1838 г. възникват още по-мъчителни симптоми, които го придружават до края на живота му. Естественикът пише в своите дневници за здравословното си състояние и винаги подготвял списъци с проблемите си за всеки лекар, с когото се консултира. Той споделя, че неизменно е подложен на редовно повръщане, както и спазматичен дневен и нощен метеоризъм. Две години, след като се е върнал от пътешествието си, започва да проявява психологически симптоми, които са свързани с тревожността: "треперене, истеричен плач, усещане за умиране или полуприпадък... свирене в ушите, люлеене...". Чувства се често изтощен, през нощта болка и газове го събуждат рязко, споделя, че нощите винаги са лоши и това му пречи да става сутрин и да е енергичен.

Лечения, на които се подлага Дарвин

Дарвин посещава най-популярните лекари в Лондон, които му поставят диагнози като "потисната" подагра и диспепсия (лошо храносмилане, разстроен стомах). Изписват му арсен, очистване с каломел (живачен хлорид) и разредена муриатична (солна) киселина. Ученият изпробва най-различни лечения като "Озонираната вода на Конди" (перманганат от сода), както и обвива тялото си с цинкови и месингови жици, намокрени с оцет и произвеждащи слаб ток.

Ученият чува за терапиите, които провеждат д-р Джеймс Гъли в Малвърн и д-р Лейн в Муур Парк и месеци наред се подлага на тях. Доверилите се на Гъли получават следната услуга: всяка сутрин те са разтривани със студени мокри кърпи, пият студена вода и отиват на разходка. През деня са обвивани със студени мокри чаршафи, а краката се потапят в студена синапена вода неколкократно. Режимът на хранене е строг - не се позволяват чай, масло, захар, подправки или бекон.

Всички лечения, които опитва естественикът, имат краткотраен ефект. За да намали симптомите, той започва да избягва всякакви стресови ситуации - дори не отива на погребението на баща си и не посещава на смъртния му одър наставника си Хенслоу. Открива, че се чувства що-годе поносимо, когато намали работата, внимава с какво се храни, спортува леко, седи изправен и отпива малко вино на вечеря. Ясно осъзнава, че има връзка между дейностите, които върши човек, и здравето. Затова пише в дневника си: Намирам, че главата и стомахът са антагонистични сили... Какво общо има мисълта със смилането на ростбифа - не мога да кажа".

Самият Дарвин забелязва, че за него е противопоказно напрежението, освен това той е с постоянната мисъл в главата, че децата му са наследили заболяванията му и че дори може да са по-опасни заради кръвосмешението, тъй като съпругата му Ема е негова първа братовчедка.

Предположения от какво е боледувал ученият

За мистериозната болест на Дарвин е изписано много. Доста специалисти развиват своите теории какво причинява тези страдания на учения. Тезите са фокусирани предимно върху стомашните му проблеми и варират от хиатална херния на диафрагмата до лупус еритематозус, заболяване на надбъбречната жлеза, отравяне с арсен и лямблиоза (паразитна инфекция), през болест на Крон или системна непоносимост към лактоза. Последните две имат доста допирни точки със симптомите, които проявява Дарвин, като болката, изтощението и повръщането, но те са тясно свързани и с диария, която обаче не присъства в оплакванията на учения. Специалистите предполагат различни видове алергии, дори към гълъбите, които англичанинът отглежда заради експериментите си. Но нито една от теориите звучи достатъчно аргументирано и убедително.

Психиатърът Ралф Колп-младши разсъждава в книгата си "Болестта на Дарвин" върху психосоматичните прояви на заболяванията на учения. Също така авторът подкрепя теорията, че естественикът има болестта на Шагас, известна още като американска трипанозомиаза. Тя е тропическа болест, неин причинител са протозойните Trypanosoma cruzi, разпространени от насекоми, познати като летящи дървеници. При експедицията си в Южна Америка Дарвин описва в дневника си, че прекарва там някакво тежко болестно състояние и е много вероятно да е ухапан многократно от тези насекоми. Проблемът е, че той не демонстрира типичната първоначална локална инфекция, характерна за болестта на Шагас, както и късните симптоми, проявяващи се при нея.

През последните години специалистите разглеждат като възможни заболявания хипогликемия, гастроезофагеален рефлукс и целиакия. И трите могат да възникнат в зряла възраст, а рефлуксът е способен да причини среднощно събуждане, както и да бъде облекчен посредством изправено седене. По време на криза при него болките, спазмите в горната част на корема и метеоризмът са доста силни. Гастроезофагеалният рефлукс се влияе от стреса и при липса на лечение или при неправилна терапия се засилва с времето.

Психични аспекти на здравословното състояние на Дарвин

Разглеждайки психичните аспекти на здравословното състояние на Дарвин, специалистите няма как да подминат болестта и смъртта на майката. Детският психиатър Джон Боулби твърди, че загубата, когато ученият е бил 8-годишен, е провокирала у него болезнен страх от заболявания, смърт и отсъствието на любимите хора. През целия си живот естественикът е зависим от подкрепата и грижите на близки и семейство. Като по-голям брат Еразъм е за него наставник и сигурно рамо, менторът му Хенслоу, братовчед му Уилям Дарвин Фокс - те и вероятно други са винаги близо до него.

Колкото до съпругата му, след женитбата им ученият сякаш е обгърнат от пашкул, защитаващ го от всичко и всички. Заболяванията му като че ли се превръщат в удобна патерица за него, заради тях винаги има кой да се погрижи за него. В дома му е организирана семейна среда, която му позволява да работи у дома, но в същото време здравословните му проблеми го откъсват от обществения живот и социално общуване. Повръщанията, газовете и останалите пристъпи го отказват от вечери с приятели и научни обсъждания с колеги.

Историята за заболяванията на Чарлз Дарвин е пълна с неразрешени загадки, които може би никога няма да намерят своите отговори. Умира през 1882 г. от сърдечна недостатъчност.