Естественият отбор като фактор в еволюцията

От 1928г.

Продължение от Част 3 >>>

Приемайки хипотезите на Дарвин, биологът Сергей Четвериков е посочил и най-важния еволюционен фактор според него, а именно естествения отбор.

Всички останали фактори на еволюцията (възникване на разнообразието, колебания в численността на популацията ("вълни на живота"), изолацията) посочени от руския биолог, са водили до случайна промяна в броя на гените в популацията.

Единствено отборът е бил насочен процес, осъществявайки обратната връзка между условията на обитаване и популационния генофонд, оказва влияние на благоприятно протичащите изменения в популацията. Без останалите фактори на еволюцията, естественият отбор би бил безсилен.

Четирите еволюционни фактора на Четвериков са сравнени с постулатите, които лежат в основата на геометрията. Подобно на това, както от четирите постулата на геометрията могат да бъдат построени теоремите й, изхождайки от факторите на Четвериков, са могли да се опишат и процесите на видообразуване.

Тълкувайки и изучавайки еволюционния процес, се е стигнало до извода, че един от еволюционните фактори винаги носи вреда на другите. Неизвестно защо, но най-много се е падало именно на отбора. Имало е доста предложения от изследователи дори за отхвърляне на естествения отбор като фактор на еволюцията.

"Това е консервативен фактор, който отхвърля всичко ненужно, но е безсилен да сътвори нещо ново."

Подобни хипотези е изложил и Г. Спенсер (основоположник на механоламаркизма). Действително, отборът е можел да съхрани в популацията предишната норма - най-приспособената за дадените условия комбинация от гени (така на изложбите на кучета първите премии получават тези с най-малки отклонения от стандарта за породата).

Пример за такъв отбор е бил посочен в една от работите на американския биолог X. Бампус, който прибрал след силна буря от снега полузамръзнали врабчета. За съжаление половината от тях независимо от грижите загинали.

Оцелели само тези индивиди, чиито морфологични признаци се доближавали най-много до средните, типични за вида значения. Приемало се е, че това правило се отнася и за човека. След направена статистика в родилните домове, се стигнало до извода, че най-голяма смъртност през първите 28 дни от живота настъпва при деца, чието тегло е или много под, или над средното.

Приети са били различни форми на отбора - творчески и стабилизиращ. Английският генетик Р. Фишер е отбелязал, че отборът е "процес, чрез който вероятността за дадено случайно събитие е крайно малка и така се увеличава с течение на времето, че безкрайно малко вероятното става вече не наличие, а отсъствие".

Установено било, че както творческият отбор, така и стабилизиращият - намалявали разнообразието в популацията. Но докато стабилизиращият запазвал нормалното, то творческият запазвал отклоненията от него. Приета била и една трета форма на отбора, наречена дизруптивна ("disrupt" - разкъсвам, разцепвам). Този тип отбор запазвал не една норма, а две или повече.