Възражения срещу дарвиновата теория

от 20 авг 2014г., обновено на 25 апр 2018г.

От 1867г.

Няколко години след създаване на труда си "Произход на видовете ..." Дарвин получил и по-сериозни възражения от шотландския инженер Ф.Дженкин. Самият Дарвин приел възраженията за основателни и изменил до голяма степен своите възгледи в края на своя живот.

Според Дженкин, възникналото случайно наследствено изменение, което може да бъде поддържано от отбора, е единично явление. Вероятността два индивида с еднакви изменения да се срещнат е била много малка.

Например, ако един от родителите притежава признака "n", то в неговите деца количественият израз на признака ще бъде n/2, във внуците - n/4 и т.н. Новият признак е щял да изчезне и нямало да може да бъде използван от отбора.

За да обори възраженията от страна на Дженкин, Дарвин започнал да придава по-голямо значение на т.нар. определена изменчивост, при която всички или повечето организми в популацията (група от съвместно обитаващи и размножаващи се индивиди) реагират на измененията на външните условия еднакво.

В такъв случай вероятността за среща на еднакво изменени индивиди от различен пол нараства, признакът не трябва да се "разрежда" и може да бъде поддържан от естествения отбор. За съжаление тази концепция криела опасност от подхлъзване по утъпкания за 2000 години път на телеологизма. Дарвин не успял да направи това, но не пропуснали да го направят други.

Въпросът е, че груповата (а тя е още определена, адекватна) изменчивост често, макар не винаги, както понякога се твърди, е приспособителна. Така при суша листата на растенията окапват, при което силно намалява разходът на вода за изпарение; при студ по животните израства гъста козина; много риби и земноводни изменят цвета си според фона на местообитаване.

Оттук вече е лесно да се направи извод за унаследяването на тези придобити свойства. Отборът като фактор на еволюцията престава да бъде необходим.

Теорията на естествения отбор е останала непоколебима повече от 100 години, независимо от всички нападки, изказвания и противници, с което е запазила и своето величие.

Статията е част от историята на: