6 важни научни достижения на арабската медицина

От 622г. до 1400г.

Докато средновековната европейска медицина все още тъне в суеверия и религиозните наставления на Католическата църква, настъпването на исляма през VII в. е предпоставка за развитието и нови открития в много научни сфери и по-специално медицината. Арабските учени и лекари превеждат медицински текстове от целия познат свят, включително гръцки, римски, персийски и индийски. Те не само че събират тези знания и ги превеждат на арабски (а по-късно и на латински), но също така добавят своите медицински наблюдения и методика. Мюсюлманските лекари разработват нови техники в медицината, дисекцията, хирургията и фармакологията. Те основават първите болници, въвеждат обучението на лекарите и съставят много медицински енциклопедии.

Преди XII в. в Европа, медицината е в застой – има много малко изследвания и открития, тъй като Църквата възприема всяко заболяване като наказание от Бог, а лекарите правят малко за пациентите си. Но когато новите преводи, книги, наблюдения и методи от ислямския свят постепенно стават известни, западната медицина най-сетне тръгва напред. Идеите, опитът и техниките на мюсюлманските лекари стават причина за много нововъведения в европейската медицина и полагат основите на съвременната медицинска практика.

Преводи

През VII в. арабски и персийски учени започват да превеждат медицински текстове от гръцки, сирийски, санскрит и пахлави на арабски, и от арабски на латински. По този начин те спасяват тези текстове от пълно изчезване. През VIII в. в Багдад мюсюлмански учени и лекари превеждат произведенията на римския лекар Гален, както и персийски и индийски медицински текстове. Докато тези лекари превеждат трактати от целия свят, те добавят към тях своите наблюдения, създавайки мащабни енциклопедии. Много мюсюлмански медицински текстове като Медицинския канон на Ибн Сина, Libor Almartsoris на ал-Рази и Kitab al Tasrif на ал-Захрауи се превръщат в основа на медицинското образование в европейските университети в продължение на стотици години. Християнските лекари познават тези автори като Авицена, Разес и Албуказис. 

Болници и обучение на лекари

За разлика от Католическата църква, мюсюлманите не възприемат заболяванията като Божие наказание, а като още един проблем, който трябва да бъде решен. Пророкът повелява, че болните и ранените трябва да получат съответните грижи, не да се заклеймяват. Първият медицински център е основан в Персия (днешен Иран) през VI в. През IX в. големият мюсюлмански лекар ал-Рази се ръководи болницата „Аудиди“ в Багдад, която разполага с над 20 лекари. До XI в. в града вече има 5 обществени болници, а лечебни заведения са създадени и в Кайро, Алепо, Дамаск и Ал-Андалус. Тези ранни мюсюлмански медицински центрове разполагат с отделения за различните заболявания, извънболнични клиники, отделения за следоперационно възстановяване и аптеки. Те също така функционират като медицински образователни центрове за обучаване на млади лекари.

Мюсюлманските болници са пионери в употребата на антисептици като алкохол, оцет и розова вода за пречистване на рани. Всичко се поддържа колкото е възможно, по-чисто – в ярък контраст с почти пълната липса на санитарна хигиена в Европа по това време. Арабските лекари познават опиума и го познават като анестетик по време на дълги операции и при вадене на зъби.

Кръвообращение и анатомия

Въпреки че западните медици отдават тези заслуги на Уилям Харви, който през 1616 г. публикува изследванията си, посветени на кръвообращението, белодробното кръвообращение е описано от арабския лекар ал-Нафис 300 години по-рано. Въпреки че познанията му не са пълни, ал-Нафис знае, че сърцето има две части и кръвта преминава през белите дробове при циркулацията от едната в другата камера. Той също така осъзнава, че сърцето се кръвоснабдява от капилярите.

Въпреки неговото описание на кръвоносната система и сърцето, ал-Нафис е привърженик на дисекцията като начин за пълно изследване на анатомията и физиологията. Но той пише, че не извършва дисекции, поради забраната, наложена от Корана, и мюсюлманските обичаи. Ал-Нафис описва наблюденията си върху мозъка, нервната система, костната структура и жлъчния мехур в своята голяма медицинска енциклопедия Ал-Шамил. За съжаление малко от неговите произведения са преведени на латински, което ощетява познанията на християнските лекари, особено що се отнася до основна анатомия.

Инфекциозни заболявания

Мюсюлманската медицина първа открива, че някои болести са заразни, включително проказата, едрата шарка и сексуално предаваните заболявания. Към тях великият лекар Авицена добавя туберкулозата и описва как инфекциозните болести се разпространяват, както и методите за поставяне под карантина.
Хирургия и хирургични инструменти

Арабският лекар ал-Захрауи, практикувал през X в., полага основите на хирургията в Ал-Андалус, Кордоба, където работи като лекар за халифа Ал-Хакам III. Той написва големия медицински трактат Kitab al-Tasrif – 30-томен наръчник по медицина и хирургия. Ал-Захрауи изобретява над 200 различни хирургични инструмента, много от които се употребяват и днес, включително форцепса, скалпела, хирургичната игла, ретрактора, спекулума и конци от котешки черва.

Аптеки

Мюсюлманските аптеки, наречени сейдалас, се появяват едновременно с болниците, в края на VIII в., като част от мюсюлманската здравна система. Докато западните аптеки продават мумии на прах, сушено ако и други страни вещества (както и билки) арабските се съсредоточават върху емпиричните лекове – фармацевтите използват медикаменти с доказан положителен ефект върху пациентите. С други думи, ако билката, подправката или друга съставка помагат на болния човек, тя се използва. С развитието на мюсюлманската фармакология, великите мюсюлмански лекари ал-Рази, Авицена и Ал кинди откриват много лечебни вещества за личните си аптеки.

Арабските аптеки са под контрола на държавата, за да се подсигури чистотата и качеството на лекарствените препарати, които се теглели на проверени везни и се надписвали стриктно. Аптеките започват да се разпространяват из мюсюлманския свят след IX в., като функционират самостоятелно или към болници – точно както и днес. Освен работата си по кръвообращението, ал-Нифас разработва математическа система за дозиране на лекарствата.

С навлизането на арабските медицински познания в Европа през XII в. се появяват и нови начини на лечение на определени заболявания. В западните аптеки намират място нови лечебни вещества, като същевременно някои древни гръко-римски лекове като териака, проникват в мюсюлманския свят посредством двустранната търговия.

Редактор: Величка Мартинова