„IG Farben” – една история за бизнес с човешкото страдание в навечерието на Втората световна война

От 1946г.

Най-мощният немски икономически корпоративен емпориум през първата половина на 20 век е „Interessengemeinschaft Farben” („IG Farben”, накратко). По същество, „Interessengemeinschaft” е Асоциация на общите интереси и не е нищо повече от мощен картел на „BASF”, „Bayer”, „Hoechst” и други немски химически и фармацевтични компании. „IG Farben” е единственият по големина „донор” на финансови средства в предизборната кампания на Адолф Хитлер. Една година преди Хитлер да се възползва от властта си, „IG Farben” дарява 400 000 марки на Хитлер и неговата нацистка партия. Така, след завземането на властта от страна на Хитлер, логично, „IG Farben” е най-големият печеливш от германското завладяване на света - Втората световна война.

Сто процента от всички експлозиви и всички синтетични бензини идват от фабриките на „IG Farben”. Всеки път, когато немският Вермахт завладява друга държава, „IG Farben” го следва, систематично поемайки индустрията (включително фармацевтичната) на тези страни. Чрез това тясно сътрудничество с Вермахта на Хитлер „IG Farben” участва открито в грабежите на Австрия, Чехословакия, Полша, Норвегия, Холандия, Белгия, Франция и всички други държави, завладени от нацистите.

Проучването на правителството на САЩ на всички фактори, довели до Втората световна война през 1946 г., стига до извода, че без „IG Farben” тези ужасни за цяла Европа събития просто не биха били възможни. Историята е категорична, че не само, Адолф Хитлер или „лошите гени” на германския народ довеждат света до Втората световна война. Икономическата алчност на фармацевтичната компания „Bayer”, „BASF” и „Hoechst” е ключовият фактор, довел до зверствата на Холокоста.

Раждане на „IG Farben” и подкрепа за каузата на Хитлер

Съществени факти, подкрепени с дати и години относно събитията и историята на фармацевтичната компания, могат да се открият в книгата "Меч и свастика", дело Телфорд Тейлър. Тейлър е един от адвокатите, участвали в т.нар. Дело на века (това е събирателно понятие за Нюрнбергските процеси - съдебните дела срещу държавниците, замесени във Втората световна война и Холокоста по време на нацисткия режим. Процесите са проведени от 1945 до 1949 в Нюрнберг, Германия).

След Първата световна война всички основни химически и фармацевтични предприятия в Германия през 1926 г. са под опеката - „I.G. Farbenindustrie A.G.”- под ръководството на Карл Дюсберг (един от основателите на „Bayer”) и Карл Бош. Багрилата, фармацевтичните продукти, фотографските материали, взривните вещества и безброй други продукти се изсипват в непрекъснато нарастващ обем и разнообразие.

Скоро след изборите от юли 1932 г., в които нацистите удвояват своя вот, Хайнрих Бутефиш (началник на „I.G. Farben - Leuna plant” и Хайнрих Гайтенау (служител на „Farben”, който поддържа лично познанство с Рудолф Хес и Ернст Рьом) очакват съдбоносно за бъдещето на икономическия гигант съобщение от бъдещия Фюрер. Те ще научат дали „I.G. Farben” може да разчита на правителствена подкрепа за програмата си за синтез на бензин. Хитлер лесно се съгласява, че на „Farben” трябва да се отдаде нужната подкрепа, за да се гарантира разширяването на завода в Лойна.

След завладяването на властта, „Фарбен” не губи времето си, особено след така създалите се благоприятни обстоятелства. В дълго писмо до заместник-председателя на Гьоринг Ерхард Милч и Карл Краух от фармацевтичната компания очертават "четиригодишен план" за разширяване на производството на синтетични горива. Няколко месеца по-късно „Фарбен” получава официалния договор на Райха, в който се призовава за разширяване на завода "Лойна", така че производството да достигне до триста хиляди тона годишно (до 1937 г.). Продажбите на „Farben” са гарантирани за десет години (до 30 юни 1944 г.) напред.

Снимката по-долу показва писмо от д-р Ото Амброс (директор на "IG Farben") от 1941 година, подпечатващо "приятелството" на компанията със СС, която изразява готовност да повиши скоростта на изграждането на Аушвиц-Буна и да смаже възраженията на някои "дребни бюрократи".

Изграждането на Лагера на смъртта в Аушвиц

На снимката от 1 март 1941 г. Райхсфюрерът на СС, Хайнрих Химлер проверява строителната площадка, на която ще бъде изградено съоръжението на смъртта.

Аушвиц е най-голямата „фабрика” за изтребление на невинни човешки животи, място на отчаяние и ужас (вероятно и съвременен паметник на срама за немалко съвременни германци). Въпреки това, концентрационният лагер е само малка „притурка” към далеч по-мащабния и амбициозен проект – „IG Auschwitz”. Последният е 100% дъщерно дружество на „IG Farben” и е най-големият индустриален комплекс в света за производство на синтетичен бензин и каучук, нужни за експанзията на Стария континент.

На 14 април 1941 г. в Лудвигсхафен Ото Армбруст, член на борда на директорите на „IG Farben”, отговарящ за проекта "Аушвиц", заявява гордо пред колегите си в борда на директорите на компанията смразяващите думи: "Нашето ново приятелство със СС е благословия. Обмисляме всички мерки по интегрирането на концетрационните лагери, за да пребъде нашата компания."

Да, фармацевтичните отдели на картела "IG Farben" „интегрират” дейностите и осъдените на престой в концлагера по ужасен антихуманен начин. Хиляди евреи умират по време на експерименти с тестове на нови (и неизвестни по състав) ваксини, създадени от фармацевтичния отдел на компанията.

Не е разработен план за „пенсионираните” затворници на „IG Auschwitz”. Онези, които са твърде слаби или прекалено болни да работят, са избирани на главната порта на фабриката на „IG Auschwitz” и са изпращани в газовите камери. Дори и химическият газ Zyklon-B, използван за унищожаването на милиони невинни хора, е създаден на чертожните дъски във фабриките на IG Farben.

След този момент немският корпоративен гигант продължава още по-скоростно да набира сили.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на: