Развитие на Байер от 1925 до 1945 година

От 1.1.1925г.

През 1905 година вече съществуват общи интереси между Байер, BASF (БАСФ) и Agfa (Агфа). За да си възвърнат достъпа до жизненоважните експортни пазари, тези и други фирми, обвързани с производството на немски катран и бои се обединяват в по-голяма общност на интереси в 1916 г. по инициатива на Карл Дюзберг.

Сливания в IG Farbenindustrie AG

След като световната икономика започва да се стабилизира през средата на 20-те години, става ясно, че немската  багрилна индустрия не би могла да възвърне старите си позиции на световния пазар. С цел да се запази конкурентоспособността и да възстановят достъпа си до новите пазари компаниите, принадлежащи към определена общност, обединени от общите интереси вземат решението да се слеят през 1925 година. Байер прехвърля активите си на Farbenindustrie AG и бива заличена от търговския регистър като фирма.

В рамките на мрежа от различни обекти на IG, Леверкузен бавно се превръща в ключов обект за производството на основни химични вещества и междинни продукти, както и най-големият производствен обект за багрила. Синтезирането на каучук и усъвършенстването на съвременната полимерна химия са базисни цели за изследователските дейности в този момент. В началото на 1930 г. полиакрилонитрил-бутадиенния каучук се синтезира в Байер, а ученият Oто Байер (1902-1982) синтезира полиуретаните за пръв път през 1937 година. Обектът в Wupperal-Elberfeld продължава да провежда успешните си изследвания в областта на медикаментите, контролиращи маларията. Съвместната работа на Фриц Mийч (1896-1958) , Йозеф Kларер (1898-1953) и Герхард Домак (1895-1964) води до откриването на терапевтичния ефект на сулфонамидите, като базисната активна съставка от този клас вещества е в процес на разработка. Медикаментът влиза в употреба през 1935 под търговското наименование Prontosil. Това се определя като ключов пробив в начина на лечение на инфекциозните заболявания, за който Домак получава Нобелова награда през 1939 година.

След възстановяването между 1926 и 1928 г негативните последици на Голямата депресия достигат и до консорциума в Долен Рейн. Вследствие на това производството и заетостта намаляват драстично. През 1929 г. в обектите в Елберфелд и Леверкузен работят 12 450 души, като до юли 1932 година този брой намалява до 9 800.  Обектите в Elberfeld и Леверкузен са заети с около12 450 души. До юли 1932 г. този брой е намалява до 9800, така че работните места се намаляват с 20 процента.

Тактика на компанията по време на Втората световна война

През 1936 г. Националсоциалистическо правителство започва усилено да се подготвя за война.
Когато Втората световна война избухва през 1939 г. консорциумът в Рейн е на разположение на германската индустрия, като се счита за "жизненоважен за войната". Въпреки че изискванията към производството нарастват непрекъснато, все повече служители биват мобилизирани на военна служба. Поради това чуждестранните работници от окупираните страни в Европа се преместват да работят в Леверкузен, Дормаген, Елберфелд и Юрдинген, за да може германската индустрия да поддържа високите си нива на производство. По време на войната тази работна сила възлиза на една трета от общата работна ръка. Затворниците от концентрационните лагери не са наемани да се трудят на обекта в Долен Рейн.

За обектите в Леверкузен войната приключва на 14 април 1945 г с пристигането на американските войски. Леверкузен е разположен в британската окупационна зона, а британското военно правителство веднага поема пълен контрол върху обектите в Рейн.

Статията е част от историята на:

• История на Байер (Bayer)