Принос на Флорънс Найтингейл за появата и развитието на професията на медицинската сестра

От 1820г. до 1910г.

Сведения за упражняването на сестрински грижи могат да бъдат открити още от антични времена. Но личността, на която се приписва обособяването и развитието на професията на медицинската сестра неоспоримо е Флорънс Найтингейл.

Флорънс е родена в заможно английско семейство. Доказателството за големите възможности на родителите й е фактът, че за медения си месец същите могат да си позволят едно доста продължително пътуване из Европа. Двете им дъщери са създадени именно по време на това пътешествие. Всъщност Флорънс (която е по-малката от две сестри) се появява на бял свят на 12 май 1820 г. и е кръстена на италианския град, в който се ражда, а именно – Флоренция (никак не е случайно, че точно на 12 май отбелязваме Международния ден на медицинската сестра).

Когато семейството най-накрая се прибира в Англия след дългото пътуване, госпожа Найтингейл изцяло поема ангажимента за образованието на своите дъщери. В домашна атмосфера, под зоркия поглед на майка си, Флорънс започва да изучава гръцки и латински език, математика, естествени науки, древна и съвременна литература, както и класическите немски, френски и италиански езици. Отначало по всичко личи, че момичето ще тръгне по традиционната пътека, отредена й на жена от висшата класа от Викторианската ера, което на практика означава, че я очаква брак с мъж от благородническо потекло и много спокойни вечери, прекарани с децата край семейното огнище.

Флорънс Найтингейл избира професията на медицинска сестра

За огромно съжаление на родителите си обаче, Найтингейл избира да поеме по друг път и да следва собствените си мечти. Въпреки че винаги е обградена от безброй заможни ухажори, британката категорично отхвърля всякаква идея за брак и заявява на майка си и баща си, че е избрала коренно различно призвание, а именно да служи на обществото и като цяло на човечеството, като се отдаде на грижи за болните и слабите.

Първоначално родителите й са потресени и откровено изплашени от намерението й да се занимава със сестрински грижи, тъй като тази дейност е крайно неподходяща за дама от нейния ранг. В крайна сметка, след немалко "семейни войни", през 1849-та те все пак склоняват да я пуснат за двуседмичен период в Институт "Диаконис" в Кайзерверт (Kaiserswerther Diakonie, Германия). По време на този, макар и кратък, престой младата жена придобива ценни медицински познания и още повече се вдъхновява да следва целите си докрай. През 1851-ва отново успява да се върне в Кайзерверт, този път за по-дълъг период – за три месеца. А когато отново стъпва на английска земя, вече е убедена какъв път трябва да следва.

През 1853-та Флорънс е назначена за управител в "Upper Harley Street Hospital" в Лондон – малка болница за възрастни жени със здравословни проблеми, които са с благородническо потекло и финансови затруднения, В този период Найтингейл успява да отскочи и до Париж, където има щастието да се запознае подробно с медицинската практика в парижка католическа благотворителна организация. По-късно пък става доброволец и упражнява дейността на медицинска сестра в Мидълсекс (графство в Англия, съществувало до 1965 г.) по време на епидемията от холера.

През 1854-та избухва Кримската война и Флорънс е ужасена, когато разбира, че в хода на военните действия смъртността в редиците на британските войски е цели 41%. По-потресаващ за нея обаче е фактът, че повечето британски войници умират по-често от заболявания и инфекции, отколкото вследствие на раните си, получени на бойното поле. Липсата на сестрински грижи в британската армия е очевидна – за сравнение, за френските войници в лазаретите се грижат голям брой медицински сестри и там смъртността е много по-малка.

>>> Медицината по време на Кримската война и появата на професията „медицинска сестра“

Ползвайки политическото си влияние, Найтингейл получава разрешение заедно с група от няколко жени, също като нея представителки на висшата класа, да отпътуват до Крим и да поемат грижата за болните. Тъй като вярва, че калта или по-скоро съдържащите се в нея патогенни микроорганизми са причина за много от болестите, отнемащи живота на войниците, британката организира мащабна кампания за почистване и проветряване на лазаретите и казармите. Само за няколко месеца броят на смъртните случаи драстично намалява. Найтингейл, която благодарение на баща си е изучила основните принципи на статистиката, внимателно документира всички постигнати резултати и ги използва за следващи нововъведения в практиката на медицинските сестри. Иначе казано – с всичките си постижения тя поставя основите на модерната представа за сестринските грижи.

"Дамата с лампата" е считана за първата професионална медицинска сестра

Когато се завръща в Англия, Флорънс заслужено е посрещната като героиня от британския народ. През 1860 г. Найтингейл създава първото по рода си училище за медицински сестри към болницата "Свети Томас" в Лондон. Учещите се в него получават както теоретически познания, така и подготовка за работа по клинични изследвания. Любопитното е, че училището е отворено изцяло с лични средства на британката. Впоследствие много от тези, които го завършват, започват да създават подобни учебни заведения и в други болници.

Флорънс Найтингейл умира на 90-годишна възраст и завещава за следващите поколения медицински сестри голямо богатство от знания и умения. "Дамата с лампата", както често я наричат заради навика й да обикаля нощно време покрай леглата на болните, безспорно е личност, за която може да се разкаже много. Не е случайно, че има няколко музея по света, които съхраняват предмети и писмени документи, свързани с живота й.