В главната роля: Анна Максуел и приносът й за развитието на професията на медицинската сестра

От 1851г.

Може би най-голямата заслуга на Анна Каролин Максуел за утвърждаването на сестринските грижи в САЩ, е свързана най-вече с обученията, които известната медицинска сестра редовно организирала през цялата своя кариера. Именно по този параграф, американката се смята за категоричен пионер в развитието на професията на медицинската сестра.

Анна била родена в Бристъл, Ню Йорк, през 1851-ва, но още в ранното й детство семейството се преместило в Канада. Задругата се завърнала в САЩ през 1874г. и се установила в Бостън. Няколко години по-късно Максуел била приета в бостънско училище, където с ентусиазъм започнала подготовката си за медицинска сестра, а през 1880г. се сдобила и с диплома.

След като известно време изпълнявала ръководни длъжности в различни лечебни заведения в Монреал, Бостън и Ню Йорк, Анна приела предизвикателството да организира обучението за медицински сестри в новооткрита презвитерианска болница в Ню Йорк. Било решено тренингът да отнеме период от две години, а по време на него Максуел предала ценни знания и умения на своите ученици. Едновременно с това, към своята биография жената добавила и немалък опит в грижата за пациенти, покосени от различни инфекциозни заболявания.

Впоследствие, тренировъчната програма била удължена на три години, а до 1917г. – на пет. Обучителният проект със сигурност се оказал много полезен, както и отличен старт за онези ентусиасти, които искали да се посветят на сестрински грижи.

На фронта

С избухването на Испано-американската война през 1898г., Анна веднага разбрала, че знанията и опитът й могат да бъдат наистина необходими на фронта. Затова тя веднага изпратила молба до военния хирург да позволи на екип от медицински сестри да пристигне в лазаретите, за да се погрижи за болните и ранените. Естествено, молбата била удовлетворена и спасителният "отбор" бил изпратен по време на една от военните кампании в Джорджия. Очаквано, сестрите заварили тотално влошени условия на живот, а войниците били по-скоро покосени от заболявания, а не от вражеския огън. Жените "запретнали ръкави", възстановили реда и значително ограничили риска от избухване на епидемии от различни инфекциозни състояния.

През Първата световна война Максуел също била на фронтовата линия и усилено подготвяла кадри в сестринските грижи за активна военна служба. Американката дори поискала медицинските сестри да получават военно звание. Самата тя била наградена с медал от френското правителство заради безспорните си заслуги по време на войната.

Заради своята последователност, отдаденост и безстрашие, Анна Максуел дори била наричана с прозвището "американската Флорънс Найтингейл." А когато починала през 1929-та, тя била погребана с военни почести в националното гробище в Арлингтън.

В заключение можем да кажем, че това била жена, силно отдадена на професията си, последователна и с огромно желание да помага.