Бабара Бейтс и ролята й в медицината и в сестринските грижи в САЩ

От 1928г.

Барбара Бейтс е родена през 1928 година в Обърн, Ню Йорк, където баща й се изявява дълго време в ролята на главен хирург, а майка й е регистрирана медицинска сестра /завършила колеж или училище за медицински сестри и положила националните изпити за придобиване на лиценз за практикуване на дейността/. Докато е още в колежа "Смит", момичето решава, че медицинската професия ще е и неговият избор за кариерно поприще. По-късно, Бейтс посещава колежа "Уейл Корнел Медикъл", към университета "Корнел", където през 1953 година се сдобива с диплома по медицина. Барбара практикува в болницата "Ню Йорк" и в медицинския колеж "Корнел" до 1958 година, когато занимава за Гринуич, Кънектикът, за да стартира практика в областта на вътрешните болести. През 1961 година лекарката е назначена за преподавател в медицинския колеж към университета на Кънектикът. Въпросното учебно заведение се създава с цел да осигурява висококвалифицирани медицински кадри и по-добра здравна грижа за жителите на планинския регион Апалачи. Мисията на колежа е да следва стратегия на сътрудничество и екипен дух между лекарите, медицинските сестри и социалните работници.

През 1967 година д-р Бейтс се озовава в медицинското училище на университета в Рочестър. Там тя е натоварена със задачата да наблюдава подготовката на студентите по медицина. Едновременно с това, дамата взима специално участие в стартиралата тогава Рочестърската програма за предоставяне на здравна грижа в западните части на щата Ню Йорк.

Не къде да е, а именно в Рочестър американката става привърженик на интердисциплинарния подход в медицината. И още: Барбара работи усилено за организирането и регламентирането на дейността на онези медицински сестри, които са със статут на практикуващи лекарската професия - в определени ситуации и според квалификацията си /сестрите в операционната зала; в акушерската зала и др./ Като преподавател, д-р Бейтс демонстрира страхотно умение да обучава медицинските кадри в клинично мислене и в "изкуството" да провеждат адекватни пациентски прегледи. Нещо повече, през 1970 година лекарката разработва научно ръководство за начина, по който трябва да се преглеждат пациентите - "Guide to Physical Examination and History Taking". То бързо се превръща във важен медицински документ в Америка и налага определени стандарти в споменатото направление. В създаването на наръчника участват още 10 медицински сестри и петима медици, обединени в организация на име "Нелегалната група". Оригиналът на наръчника бива написан на ръка. Във въвеждащата глава на книгата Бейтс коментира различни техники за интервюиране на болните, с цел достигане до по-бързото и адекватно установяване на техния проблем; разгледани са и някои важни симптоми на различни нарушения, както и ментални такива. Специална глава е отделена за човешката анатомия и физиология, за конкретните методи на прегледа; избрани са да се посочат и специфични здравословни аномалии.

Освен всичко друго, през целия си живот д-р Бейтс проявява задълбочен интерес към историята на медицината. Неслучайно през 1978г. завършва магистърска степен по съответната дисциплина. През 1992-ра, след 10-годишна изследователска работа, Барбара публикува книгата си върху туберкулозата "Bargaining for Life: A Social History of Tuberculosis 1876-1938".

Д-р Бейтс получава повсеместно признание за своята работа както в медицината, така и по отношение на историческата й насоченост, и заслужено бива награждавана многократно за постиженията си.

По статията работи: Красимира Костадинова