Ромски обичай за прогонване на чумата в България

В България съществува един обичай, наречен "Гонене на чумата". Той е с многогодишна традиция и изобразява вярванията на хората и начина на народа да се справя с бедствия като болестите например.
Конкретният ритуал е присъщ за ромския етнос и по-специално за жителите на видинския квартал "Нов път". Наричат го още "Бибияки" ("празник на лелята" - от бибия, биби - леля) и се прави за здраве. Денят е 31 януари, Атанасовден по стар стил. Целта е да се прогонят чумата и всички болести, за да не закачат хора и животни.

Обичаят неизменно се спазва всяка година, един път хората пропуснали да го отбележат и съжалявали горко. Това станало през 30-те години на миналия век - една година жителите на "Нов път" не се съобразили с традицията и тогава настанал мор по добитъка, болести нападнали хората. Всички много се уплашили и насред лято организирали "гонене на чумата". От този момент насам празникът винаги се отбелязва.

Прогонване на чумата със страшилища

Обичаят гонене на чумата се поддържа основно от цуцуманите, определящи се като решетари, но в него се включват и други групи и родове от видинския ромски квартал. Няколко дни преди самата дата започва подготовката - правят се маски за основните персонажи, които са чума (бибия), младоженец (жамутро), поп (рашай) и булка (бори), както и за неизменните страшилища.

Преди десетилетия в образа на чумата се превъплъщавал мъж, облечен като стара жена, с маска с рога и препасан с вериги. Днес изображението на чумата е животинско и страшно. Дегизираните роми са само мъже и то задължително ергени. Те трябва три поредни години да участват в обичая, в противен случай се смята, че ги грозят лоши последствия като болести и дори смърт.

Всеки персонаж е облечен подобаващо - попът е с калимавка, расо и носи котле с вода и босилек. Младоженецът е пременен с костюм, бяла риза и вратовръзка, на лицето е с маска, на която са залепени големи мустаци. Булката е облечена в бяло, с капела или воал, маската й е със силно зачервени бузи. Страшилищата носят островърхи шапки и маски, изобразяващи лицето на стар човек или на животно. Облечени са с животински кожи, с хлопки и звънци на кръста, а в ръце носят секири, тояги или саби. През цялото време свири оркестър, който съпровожда участниците навсякъде.

Чумата е окована във вериги, пленена от страшилищата, и качена на каруца. Всички заедно посещават къщите в квартала под звуците на музика. Жените са приготвили сварен ориз, варена кокошка, баници, питки и всякакви други вкусотии. Свинското месо е забранено на този ден. Шествието посещава всяка къща, попът благославя нея и стопаните, поръсва с водата. Домакините дават пари, а децата слагат в каруцата сурвачките, които са направени още преди Мръсните дни и са пазили семейството. Те се изгарят след това и по този начин хората все едно прогонват зимните болести.

След като процесията мине през всяка къща, целият квартал се събира на площада. "Младоженците" изиграват едно хоро и после всички се отправят извън махалата на организирана обредна трапеза. В миналото ромите разполагали софрите в гората, като всеки род си избирал едно дърво и се разполагало под него. Също така кварталът бил близо до р. Дунав и сурвачките ги пускали по него.

>>> Суеверия за болестите по българските земи след освобождението ни от османско иго

Храната се прекадява, прелива се с вино, а върху питката се слага запалена свещ, която после се забива в земята и се чака да догори. Ястията, приготвени за специалния ден, се разнасят и всеки трябва да хапне от нея. Ако остане от храната, се раздава на другите родове, а чиниите и бутилките трябва да се счупят. Нищо не бива да се връща у дома. Когато се трошат съдовете, се нарича: лелята да отиде в гората, за здравето на лелята. Сурвачките се събират на едно място и се запалват. В огъня се хвърля и чучелото на чумата. Така приключва отбелязването на Атанасовден и гоненето на чумата.

Обичаят е регистриран в средата на миналия век, днес могат да се открият много промени в провеждането му. По друг начин се осмислят някои от елементите му, маските имат друг изглед. На обредната трапеза се канят както роми мюсюлмани, така и роми християни.

Статията е част от историята на:

• История на чумата
• Място на суеверието в историята на българската медицина