Важни факти за молекулярната биология

От 1920г.

Молекулярната биология възниква през четиридесетте години на миналото столетие на базата на общата граница между биохимията и генетиката. През първата половина на века тези две науки претърпяват значително развитие.

началото на двадесети век биохимията поема щафетата от физиологичната химия. Тясно свързана с клиниката, биологията пренася в медицината научните подходи за диагностика; като фундаментална наука тя има за цел да изучи механизмите на молекулна трансформация в живите организми.

Основополагащият за биохимията опит е проведен от немския химик Едуард Бюхнер през 1897 година. Той успява да възпроизведе ин витро с безклетъчен екстракт от дрожди захарна ферментация, т.е. съвкупността от реакции, които четиридесет години по-късно Пастьор определя като "характерен белег", "знак" за присъствието на живи същества.

Биохимията се развива в две направления: описание на различните етапи на молекулна трансформация в живата материя (в частност захарите) и характеризиране на белтъците и ензимите, които са основните й съставки и заедно с това двигател на различните осъществявани трансформации.

Първата половина на 20 век е съществен за биохимията период, свързан с изясняването на важни метаболитни пътища и цикли (пътя на гликолизата, цикъла на уреята, цикъла на Кребс),както и изследванията върху клетъчното дишане. Успоредна с това, благодарение на бурното развитие на физикохимията, се наблюдава решителен напредък в характеризиране на средите, необходими за изучаване на езинмните активности ин-витро.

Разработен е количествен подход за оценка на киселинността на даден разтвор: това, което се нарича определяне на Ph. Други два съществени периода са доста важни за молекулярната биология.

Първият е доминирането през първите двадесет години на 20 век на т.нар колоидна теория за живата материя. Тя е гранична за химията и биологията и признава съществуването на едно ново състояние на материята- колоидно състояние, което има специфични физико-химични свойства. Второто понятие, важно за разбиране на историята на биохимията и за оценка на приноса на молекулярната биология е понятието специфичност.

Първоначална яснота по това понятие внася немският химик Емил Фишер през 1890 година. Той обръща внимание на свойството на ензимите да разпознават химичната структура на молекулите, на които въздействат, т.е техните субстрати.