Времева линия, описваща значими исторически събития в областта на биологията. Част 6

от 22 май 2014г., обновено на 06 юни 2014г.

От 1872г.

Записването, систематизирането и съхранението на факти от историята на биологията е започнало с формирането на първите култури. Важни моменти от развитието на науката може да се проследят чрез своеобразна времева линия, описваща значими исторически събития в областта на биологията.
Тя е следната:

1872-76

Експедицията "Challenger" значително разширява човешкото познание за разнообразието на морските биологични видове

1873

Антон Шнайдер наблюдава и описва поведението на ядрените нишки (хромозомите) по време на клетъчното делене в свое изследване. Той описва изключително точно процеса митоза при животински клетки.

1874

Сър Уилям Уитни Гъл описва заболяването микседем, характеризиращо се с атрофия на щитовидната жлеза.

1874

Вилхелм Уилем обяснява как протичат морфологичните промени в ембриона.

1874

Ернст Хекел, създава таксономичната биологична група "Хордови"

1875

Едуард Страсбургер описва фазите на митотичното клетъчно делене.

1876

Фердинанд Джулиъс Кон изучава процеса на образуване на спори при Bacillus subtilis. Кон подпомага работата на Робърт Кох в областта на антракса .

1876

Робърт Кох доказва, че антраксът се причинява от специфичен организъм. Впоследстие се публикуват постулатите на Кох за доказващи, че микроорганизмите са причина за определени инфекциозни заболявания.

1878

Ернст Абе, работещ за "Zeiss Optical Works", разработва първия петролен имерсионнен микроскопски обектив.

1880

Алфонс Лаверан доказва, че причинителят на малария е протозой.

1880-90

Уолтър Флеминг, Едуард Страсбургер Едуард Ван Бенеден изясняват основни факти около клетъчното делене, а подчертавайки важността на качественото и количественото разпределение на хромозомите към дъщерните клетки.

1881

Луи Пастьор демонстрира ефективността на неговата ваксина срещу бяс.

1882

Иля Мечников изучава ролята на фагоцитозата, подпомагаща действието на имунната система на морската звезда.

1882

Вилхелм Теодор Енгелман открива, че червената светлина е най-ефективна при фотосинтезата.

1883

Камило Голджи и Сантяго Рамон разработват и усъвършенства техника на оцветяване със сребърен нитрат, за да се получи напълно нова визуализация на сложните връзки между невроните.

1883

Макс Рубнер установява, че скоростта на метаболизма е пропорционална на площта на повърхността на тялото .

1883

Пиер Дюкльо въвежда практиката имената на ензимите да се получават от тези на субстратите, добавяйки наставката "-аза".

1883

Едуард Ван Бенеден обявява принципите на генетична приемственост между хромозомите и отчита случаи, при които се наблюдава хромозомна редукция при формирането на гаметите. Сперматозоидите и яйцеклетките са хаплоидни, а при оплождане се възстановява диплоидния хромозомен набор.

1884

Кристиан Йоахим Грам въвел своя метод на оцветяване и класифициране на бактерии.

1884

Иля Мечников предлага клетъчната теория за имунитета и печели Нобелова награда.

1884

Сванте Арениус и Фридрих Осуалд независимо един от друг дефинират киселините като вещества, които в разтвор или стопилка се дисоциират на водородни катиони и киселинни аниони.

1885

Карл Рабл теоретизира индивидуалността на хромозомите във всички етапи на клетъчния цикъл.

1885

Луи Пастьор за пръв път ползва своята ваксина срещу бяс при Джоузеф Майстер.

1886

Сър Виктор Александър Хейдън Хорсли предизвиква кретенизъм и микседем при маймуни, на които експериментално са отстранили щитовидната жлеза.

1886

Пиер Мари напълно описва симптомите при акромегалия.

1886

Биологичната станция "Woods Hole" е създадена.

1887

Август Вайсман разработва всеобхватна теория за хромозомното поведение по време на клетъчното делене и оплождането. Прогнозира и настъпването на явлението мейоза.

1887

Емил Фишер разработва структурните модели на протеините.

1889

Байрън Джоузеф фон Меринг и Оскар Минковски описват на симптомите на диабет при кучета с експериментално премахната част от панкреаса. Те са получили допълнително доказателство за ендокринната функция на Лангерхансовите острови през 1893 година.

1890

Ричард Алтман описва процедури за оцветяване митохондрии, изучава разпространението им и констатира, че те имат метаболитна и генетична автономия.

1891

Джордж Редмейн Мъри съставя серум от щитовидна жлеза на овца. С него постига значителен успех и подобряване на състоянието на пациенти, страдащи от хипотиреоидизъм.

1891

Мари Еуген и Франсоа Тома Дюбоа открили изключително стар човешки скелет, който нарекли Pithecanthropus erctus, станал известен като Хомо еректус.

1892

Дмитрий Ивановски открива болестотворни агенти, многократно по-малки от бактериите, които нарича вируси.

1893

Вилхелм Осуалд открива каталитичната функция на ензимите.

1894

Емил Фишер провежда обширна поредица от изследвания, които поставят основите на нашите съвременни представи за ензимната специфичност.

1895

Вилхелм Конрад Рьонтген открил рентгеновите лъчи. Почти веднага той ги приложил, за да визуализира телесните структури и да предизвика генетични мутации.

1896

Юген Бауман съобщава, че за добро здраве на щитовидната жлеза е необходима определена концентрация на йод, под формата на органични съединения.

1897

Карл Фердинанд Браун изобретява осцилоскопа.

1897

Габриел Бертран въвежда термина "коензим", за да назове неорганичните вещества, които са необходими, за да се активират определени ензими.

1897

Джон Джейкъб Абел и A. Кроуфорд изолират хормон, наречен по-късно от епинефрин.

1897

Канадската организация за геоложки проучвания открива добре съхранени фосили на динозаври, живели през периода на късна Креда.

1897

Роналд Рос описва жизнения цикъл на плазмодия (Plasmodium).

1898

Крофт и Хил обявяват първата ензимна синтеза, съставяйки изомалтозата.

1898

Чарлз Рийд Барнс въвежда термина "фотосинтеза".

1898

Уолтър Флеминг определя броя на хромозомите, които са 24 хомоложни двойки за всеки човек.

1898-1904

Уолтър Бредфорд Канон използва рентгенови лъчи, за да изследва движението на храната в храносмилателната система.

1899

Първият международен конгрес по генетика се провежда в Лондон.

1899

Германската фармацевтична компания Beyer пуска на пазара лекарство, известно като "Аспирин на Байер".

1899

Ричард Алтман преименува "нуклеина" в "нуклеинова киселина".

1900

Кърт Хербст използва несъдържаща калций морска вода, за да отдели бластомери от морски таралеж.

1900

T. Чембърлейн предлага теория за сладководния произход на гръбначните животни, основана
на откритието на фосили от гръбначни животни.

1900

Карл Ландщайнер открил кръвна група А, Б и 0 при човека.

1901

T. Алдрих изолира вещество от надбъбречната медула, което има хормонална активност. Нарича го "адреналин".

1902

Карл Ландщайнер открива кръвна група AB.

1902

Емил Фишер и Франц Хофмайстер доказват, че протеините са съставени от полипептидни вериги.

1902

Чарлз Робърт Рише изследва състояние, което наименува като анафилаксия.

1903

Уилям Мадок Бейлис и Ърнест Хенри Старлинг откриват секретина. Това е хормон, произвеждан от чревната лигавица и действал главно на панкреаса.

1903

Карл Нюбърг първи въвежда термина биохимия.

1904

Щолц определя химична формула на епинефрин и съумява химически да синтезира веществото.

1904

Хърбърт Спенсър Дженингс изучава поведението на протозоите.

1905

Ърнест Хенри Старлинг въвежда термина хормон.

1905

Джон Скот Холдейн и Джон Гилис пристли изследва ролята на въглеродния диоксид върху дихателната регулация.

1906

Вилем Ентховен изобретил електрокардиограмата.

1906

Михаил Симеонович Цвет първи използва техниката на хроматографията.

1906-26

Ричард Вилтстер и негови сътрудници откриват химичната структура на пигмента хлорофил.

1907

Луц доказа, че при "мутацията Gigas" във вечерната иглика броят на хромозомите се увеличава двукратно. Това дава началото на производството на изкуствен полиплоидни растения с непроменени качествени, но увеличени количествени белези.

1907

Бертрам Борден Болтууд прилага за пръв път радиоактивно излъчване, за да се определи възрастта на минерали.

1907

Вилхелм Йохансен показва, че естественият подбор не може да влияе на генетично чисти линии. Поради тази причина естественият подбор може да повлияе само еволюционна промяна, в случай че има източник на генетично разнообразие.

1909

Уилям Ърнест Касъл и Джон Чарлз Филипс трансплантират яйчник от черно морско свинче в женски индивид с бял цвят. Целта на изследването е дали ще се роди черно потомство при оплождане с индивид с черен цвят. Това имаше за цел да докаже, че наследствените характеристики на половите клетки не се влияят от соматични влияния.

1909

Шарл Жул Анри Никол показа, че коремният тиф се предава от въшки.

1910

Джеймс Брайън Херик открил сърповидно-клетъчна анемия.

1910

Сър Хенри Халет Дейл изучава свойствата на хистамин.

1910

Пол Ерлих открива, че лекарството salversan се бори срещу сифилис.

1911

Чарлс Дулитъл Уолкот открил множество фосили на безгръбначни от Камбрии в Британска Колумбия.

1911

Сър Ърнест Ръдърфорд постулира съществуването на атомните ядра.

Алексис Карел развива техниката за производството на тъкан чрез ин витро култура. Той също така разработва нови начини за трансплантация на органи.

1912

Артър Смит Удуърд обявява откритието на Пилтдаунския човек.

1914

Едуард Келвин Кендал изолира на кристален тироксин като активното вещество е произведено от хормона на щитовидната жлеза.

1915

Фредерик Туорд открива вирус, способен да инфектира и унищожава бактерии.

1917

С. Kopec демонстрира ролята на мозъка в метаморфозата на насекоми.

1917

Фернанд Броли открил останки от Seymouria. Това е изкопаема преходна форма на земноводни и влечуги.

1917

Джоузеф Гринел представя концепцията за екологичната ниша.

1919

Франсис Уилям Астън открива елементи, които имат множество различни изотопи в природата. Редки изотопи започнали да се използват като маркери за проучване на биологичните процеси през 1923.

1920