Втора вълна на пандемията от испански грип

От 1918г.

Втората вълна на пандемията от испански грип започва през 1918 година и е много по-смъртоносна от предишната. Първата вълна прилича на всички типични епидемии от грип – обхватът й е ограничен, а смъртните случаи са сравнително малко. За съжаление, през август, когато започва втората вълна от испански грип във Франция, Сиера Леоне и Съединените щати, вирусът вече е мутирал в много по-смъртоносна форма. Това се дължи на комплексни обстоятелства, повечето от които са свързани с Първата световна война.

Причини за високата смъртност от испански грип през 1918 г.

В цивилния живот естественият подбор благоприятства съществуването на по-малко вирулентен грипен щам. Обикновено тези, които се чувстват много зле, остават у дома, за да се лекуват, а тези, които са малко по-добре, продължават с ежедневните си задължения, разпространявайки по-малко вирулентни щамове на различни вирусни респираторни заболявания. Във военните окопи "естественият подбор" няма как да се приложи. Войниците, заразени с "по-мек" щам, остават, за да се сражават, а тежко болните са изпращани по претъпканите влакове до пренаселените военни полеви болници и лазарети, разпространявайки смъртоносния вирус на испанския грип.

Втората вълна на агресивното респираторно заболяване бързо се разпространява по целия свят.

Във времето, когато започват да действат модерните пандемии, здравните власти обръщат внимание и се ангажират да изследват факторите, поради които вирусът на инфлуенцата причинява подобни социални катаклизми (изследват се смъртоносните щамове на вируса). Фактът, че повечето от тези, които се възстановяват от първата грипна вълна и не се заразяват отново, показва, че вероятно става дума за същия щам на грип.

Показателна за по-високата смъртност през втората вълна от испански грип е статистиката за Копенхаген, където населението понася загуби от 0,27% (за сравнение – 0,02% при първата вълна).

Есента и зимата на 1918 г. – втора епидемична вълна от инфлуенца в Испания

Втората епидемична вълна на инфлуенцата в Испания започва през септември 1918 г. Тя се разпространява бавно, но обхваща много части на държавата. Инфекциозната болест достига своя връх през октомври, а през декември 1918 г. утихва.

Невъзможно е да се потвърди дали вирусът А(H1N1) достига отново до Испания чрез Франция, или заразата е циркулирала непрестанно в югозападната европейска държава. Здравните власти не отричат и възможната роля, която железопътната транспортна система оказва при разпространението на епидемията. Там са приложени и първите спешни мерки за контрол на инфекцията. Например португалските пътници нямат право да напускат влаковете, които минават през Испания за и от Португалия.

Заболяването се разпространява допълнително чрез испанските военни тренировъчни лагери. Болните се освобождават от служба и се изпращат по домовете с влакове, за да си починат и да получат медицинска помощ и грижи.

Освен чрез работниците и военните, т. нар. "испански грип" се разпространява в градовете и селата по още един начин. В края на лятото се честват традиционни испански празници, отбелязвани с масови тържества. Заради празненствата и храната, която се сервира там, симптомите на грипа често се бъркат със стомашни неразположения. Много испанци, посетили увеселенията, се разболяват почти веднага. Степента на смъртност при втората вълна от инфлуенца е изключително висока – варира от 0,5 до 14,0 на 1000 жители.

Мерки срещу разпространението на инфлуенцата

Болестта променя ежедневието на испанците. Училищните и университетските занятия се отменят. Други публични събирания (като църковните служби, театрите и кината) продължават работата си. Опитите на властите да се въведат мерки за контрол на общественото здраве се сблъскват със сериозни предизвикателства.

Здравните служители от град Валядолид спорят с кмета на града. Предупреждават, че наближава епидемия, а заради местните празници (и обвързаната с тях търговия) заболеваемостта е още по-висока. Аргументът, който убеждава властите да се намесят, са финансовите компенсации. Ако лекар загине от инфекцията по време на дежурство (а епидемията все още не е официално обявена), вдовицата и децата му няма да имат право да получават пенсии от правителството. Медиците упражняват силен натиск върху кмета на Валядолид. В крайна сметка, той отстъпва, а в Испания официално се обявява грипна епидемия.

В град Замора нивото на смъртността е сред най-високите. То достига своя връх (от 10,1%) през октомври 1918 г. (общият процент на смъртността от грипа в държавата през този месец е 3,8%).

Наблюдаващ силното социално влияние на католическите църковни власти, местен епископ заявява: "Злото може да е последица от нашите грехове и липса на благодарност, а ние преживяваме отмъщението". Духовникът организира масови литургии в Катедралата на Замора. Една от вероятните последици от тях е допълнителното разпространение на заразата. Опитите на гражданските власти да забранят сбирките са оспорени от епископа. Той обвинява политическите и обществените здравни институции в ненужна намеса в делата на Църквата.

Методи за дезинфекция и лечение на испанския грип през 1918 г.

Мерките за поддържане на доброто обществено здраве, приети от политическите органи, включват дезинфекция с фенолно масло или креолин (много популярен дезинфектант по това време). Испанската Кралска медицинска академия поставя под въпрос ефективността на тези методи, но мнението на местните власти взема превес.

На дезинфекция се подлагат пътниците, техният багаж, железопътните и трамвайните вагони, театрите, пощата, кафенетата и църквите. В някои испански градове улиците се почистват със смес от вода и натриев хипохлорит, а плюенето по улиците е забранено. В Мадрид сградите на Конгреса и Сената също биват дезинфекцирани.

Малкото лекарства, които се предписват по време на епидемията, действат на симптомите, но не и на заболяването. Салицилатите, хининът и кодеинът (за кашлицата) са най-популярните медикаменти.

За хората, които развиват пневмония, възможностите за лечение са дори по-малко – правят се интрамускулни или интравенозни вливания със сребърни или платинени колоидни разтвори, дигиталис, камфорово масло или адреналин.

Кръвопускането се прилага често (без особен успех). Тестват се някои експериментални ваксини, включващи смеси от пневмококи, стрептококи и хемофилус инфлуенце (Haemophilus influenzae). Всички усилия се оказват безполезни, а испанците започват да се чудят дали медицинските изследователи и учени имат някаква представа какво всъщност се случва.

Поради високата смъртност, погребалните домове и църквите изнемогват. В някои испански градове ковчезите свършват. Кметът на Барселона иска спешна помощ от армията за транспортирането и погребението на мъртвите, тъй като дежурните работници в общината са съвсем малко. Одобрени са някои специални закони за спирането на обичайните няколкодневни погребални церемонии. Забранен е дори камбанният звън, известяващ смъртта на миряните, за да не се всява паника и деморализация сред жителите. Испанските вестници от онова време обикновено посвещават първата си страница на некролозите на починалите. По време на пика на втория епидемичен период некролозите заемат 4-5 страници.

Статията е част от историята на:

• История на испанския грип