Нива на смъртността от испански грип

От 1918г. до 1920г.

Скоростта на разпространение на глобалната смъртност по време на пандемията от испански грип през 1918-1919 г. не е известна, но от 10% до 20% от тези, които са заразени, губят живота си. Около една трета от населението на света е засегнато от болестта, което означава, че от 3% до 6% от цялата световна популация е загинала. Испанският грип убива около 25 милиона души в първите 25 седмица от началото на епидемията. По-стари изследвания сочат, че цифрата е 40-50 милиона души, но текущите оценки свидетелстват, че броят на хората по света, загубили живота си по време на пандемията от испански грип, е между 50 и 100 милиона.

Твърди се, че испанският грип убива повече хора за двадесет и четири седмици, отколкото вирусът на СПИН за 24 години и чумата за 1 век.

Данни за смъртността, причинена от испанския грип

Заболяването поразява всяко кътче на земното кълбо. Загиват близо 17 милиона в Индия (това са около 5% от населението й). В Япония от вируса на инфлуенца са засегнати 23 милиона души, от които умират 390 000. Холандската част от Индия (сега Индонезия) губи 1,5 милиона живота от общо 30 милиона жители. В Таити загива 13% от населението в рамките на само един месец. По същия начин, в Самоа (през ноември 1918 г.) се заразяват 22% от населението, смъртните случаи са 38 000 само за два месеца. В САЩ се заразява около 28% от населението, загиват между 500 000 и 675 000 души. Индианските племена понасят особено тежко пандемията от испански грип. Само в областта „The four corners” (регион в САЩ, състоящ се от югозападната част на Колорадо, северозападната област на Ню Мексико, североизточната част на Аризона и югоизточната част на Юта) са регистрирани 3 293 смъртни случая. Цели села в Аляска изчезват. В Канада жертвите са 50 000, в Бразилия – 300 000. Във Великобритания починалите вследствие на заразяване с инфлуенца са около 250 000, във Франция са повече от 400 000. Западна Африка губи най-малко 100 000 души в Гана. В британска Сомалия е изчислено, че 7% от местното население загива.

Този огромен брой жертви вероятно се дължи на изострена реакция на имунната система, известна като цитокинна буря (също и като цитокинна каскада или hypercytokinemia). Това е потенциално фатална имунна реакция, състояща се в неадекватно положителна обратна връзка между цитокините и белите кръвни клетки.

Симптомите на испанския грип през 1918 г. са толкова необичайни, че първоначално респираторното заболяване е грешно диагностицирано като денга, холера или тиф. Един наблюдател пише: "Едно от най-забележителните от усложненията е кръвоизливът от лигавиците, особено от носа, стомаха и червата. Наблюдава се кървене от ушите и червени петна от кръвоизливи по кожата." По-голямата част от смъртните случаи са вследствие на бактериална пневмония, вторична инфекция, причинена от вируса, но болестта може да убива хората директно, причинявайки масивни кръвоизливи и оток на белите дробове.

Отравяния с аспирин по време на пандемията от испански грип

В доклад от 2009 г., публикуван в списание "Clinical Infectious Diseases", авторката  му д-р Керън Старко предполага, че отравянията с аспирин по време на върлуващата пандемия от испански грип допринасят съществено за многобройните смъртни случаи. Тя се позовава на описаните по това време симптоми на починалите от испански грип пациенти, като отчита, че в медицинските доклади, които все още са на разположение, се препоръчва приемът на огромни дози аспирин.  Най-много предписания за лекарството са направени през октомври 1918 година от американски военен главен хирург. Списанието на Американската медицинска асоциация също препоръчва приема на големи дози ацетилсалицилова киселина.

Старко предполага, че вълната от аспиринови отравяния се дължи на "опустошителна буря" от събития в историята на медицината от това време: патентът на фармацевтичната компания Байер (Bayer) за производство на аспирин изтича, така че множество други компании започват да произвеждат "лекарството на века", а за да реализират печалби, те значително увеличават предлагането. Тази тенденция съвпада с пандемията от испански грип, а симптомите на аспириновото отравяне не са известни до този момент.

Друга хипотеза се опитва да даде обяснение за бързата скорост и всеобщата висока смъртност и е подробно описана в писмо до списание, публикувано през април 2010 г. В него Андрю Ноймър и Дейзи Кареън от Калифорнийския университет, съвместно с Ървайн и Найъл Джонсън от австралийската комисия по безопасност и качество в здравеопазването, се опитват да обяснят причините за високия процент на смъртността в страни като Индия, където има малък или почти никакъв достъп до аспирин. Тези данни правят тезата за евентуални отравяния с аспирин не особено приложима, но те пренебрегват факта, че евтиният генеричен аспирин става достъпен в Индия и други области след октомври 1918 г., когато патентът на Байер е изтекъл. Въпреки това учените стигат до заключение, че хипотезата за "салицилатното" отравяне трудно може да бъде посочена като основно обяснение за необичайно агресивната вирулентност на испанския грип от 1918-1919 г., който се разпространява до пандемични мащаби. В отговор на това, Старко посочва като доказателства рецепти с изписани много високи дози аспирин в Индия, твърдейки, че дори предозирането на лекарството да не допринася за високия процент на смъртността в тази страна, то вероятно е сред основните фактори за други увреждания.

Статията е част от историята на:

• История на испанския грип