Испански грип – произход и развитие на вируса на инфлуенца

От 1882г. до 1918г.

Теориите за произхода на испанската грипна пандемия, както и евентуалната връзка между почти едновременните епидемии от заболяването сред хората и свинете, са противоречиви. Една от хипотезите е, че вирусният щам на испанския грип възниква във Форт Райли (Канзас), а заболяването първоначално атакува домашните свине, които се развъждат за изхранване на войската. След евентуалната мутация респираторното заболяване се превръща в опасно и за хората, които във времето на военните действия го разпространяват по целия свят.

Първи сведения за причинителя на испанския грип – вирусът H1N1

Според най-новите изследвания се предполага, че щамът възниква в друг вид бозайници (различни от свинете). Ориентировъчният период на „появата” на вируса у бозайниците „домакини”, е 1882-1913 година. Прародителският вирус се отклонява около 1913-1915, поемайки към две отделни групи, имащи общ предшественик, които дават началото на класическия свински грип и човешки грип (H1N1). Последният общ предшественик на човешките грипни щамове датира в периода от февруари 1917 г. до април 1918 г.

Тъй като прасета са по-възприемчиви, се заразяват в по-голяма степен с вируса на инфлуенца, отколкото хората. Поради тази причина свинете погрешно се считат за изходните реципиенти на вируса, които го „предават” на хората между 1913 и 1918 г.

Изследвания върху вируса на инфлуенца от 1918 година

Направен е опит да се пресъздаде грипния щам от 1918 година (подтип на щама на инфлуенцата H1N1), като за целта си сътрудничат учените от института по патология на въоръжените сили, лабораторията „Southeast Poultry Research”, медицинското училище в „Mount Sinai School of Medicine” в Ню Йорк. Усилията им са увенчани с успех на 5 октомври 2005 г, когато се съобщава, че генетичната последователност на вируса на испанския грип е успешно възстановена.

Изследването е направено благодарение на съхранени тъканни проби, възстановени от патолога Йохан Хълтин. Те са взети от тленните останки на починала от заболяването жена от Аляска. На 18 януари 2007 година д-р Кобаса и сътрудници съобщават, че маймуни (от вида Macaca fascicularis), заразени с щама на вируса на испанския грип, показват класическите симптоми от пандемията през 1918 г. – умират от цитокинна буря (свръхреакция на имунната система). Това може да обясни защо грипът от 1918 г. има пагубен ефект върху по-млади и по-здрави хора.

На 16 септември 2008 г. тялото на британския политик и дипломат сър Марк Сайкс е ексхумирано, за да се изучи детайлно РНК на вируса на птичия грип и да се сравни с тази на инфлуенцата. Изследователите искат отчаяно да разберат генетичната структура на върлуващия по това време вирулентен щам на птичия грип – H5N1. Сайкс е бил погребан през 1919 г. в оловен ковчег и поради тази причина учените се надяват вирусът да се е запазил.

Впоследствие, през декември 2008 година, по време на проучване д-р Йошихиро Кауаока от университета в Уисконсин, констатира присъствието на три специфични гени (наречени PA, PB1, и PB2) от нуклеопротеинови проби от 1918. Става ясно, че тези гени са отговорни за способността на вируса на грипа да нахлува в белите дробове и да причинява пневмония. Едва през месец юни 2010 г. се създава ефикасна ваксина, осигуряваща защита срещу грипа от 1918 г.

Статията е част от историята на:

• История на испанския грип