Делото срещу лекарите: как една погрешна диагноза води до скандал, арести и убийства в СССР

От 1948г. до 1953г.

На 13 януари 1953 г. съветският печат съобщава за разкриването на група от "лекари врагове на народа".

Тайните на Сталин: Страхът и неприязънта на вожда

В началото на 50-те години Съветският съюз се приближава към началото на една нова епоха. Върховният лидер Йосиф Сталин прекарва все по-малко време в кабинета си и все повече боледува. Приближените му започват да водят явна борба кой евентуално ще го наследи на поста му. Това води до чистки и терор, а Сталин става все по-бдителен и подозрителен.

Неприязънта на съветския лидер към лекарите и евреите се проявява остро през 40-те и 50-те години и води до един от най-прочутите епизоди от неговото управление – "лекарската афера".

Лекарите не могат да угодят на Сталин по никакъв начин. Напредналата му възраст и тежките натоварвания, които понася по времето на революционната си младост и през годините на войната, са причините за множеството болести, които намаляват работоспособността му с всеки изминал ден.

Сталин се страхува, че докторите могат да се превърнат в оръжие в ръцете на хората от обкръжението му, които искат да го премахнат от властта и да го изолират под претекст, че се грижат за неговото здраве. Разбира се, тези страхове не са необосновани – самият той и неговите привърженици правят същото с болния Ленин…

Подозренията на Сталин се подклаждат от факта, че сред водещите руски специалисти по медицина има много евреи. Недоверието му към представителите на този народ се подхранва до голяма степен от големия неуспех на външната му политика спрямо еврейската държава.

Съветският съюз прави много, за да осъществи плановете за създаване на еврейска държава в Палестина, която да се превърне в "пръв приятел" на Сталин. На практика всичко се случва по точно обратния на очаквания от него начин: Израел се превръща в най-близкия съюзник на САЩ, което в условията на Студената война означава остър конфликт със СССР.

Диагнозата на другаря Жданов

Поради страховете на Сталин и интригите сред антуража му, възниква известното "дело срещу лекарите", като главно действащо лице в него се превръща кардиологът Лидия Федосеевна Тимашук.

От 20-те години на XX в. Лидия Тимашук работи като лекар в медицинската администрация на Кремъл. През 1948 г. 50-годишната Лидия оглавява департамента по функционална диагностика на кабинета, а на 28 август прави кардиограма на едно от водещите лица в страната – Андрей Жданов. След като я изследва, д-р Тимашук поставя диагноза "инфаркт на миокарда". Професорите, лекуващи Жданов, обаче не се съгласяват със заключението на лекарката и му предписват лечение, което е пряко противопоказно при случай на инфаркт.

В отговор на това жената пише докладна до началниците в Министерството на държавната сигурност, под чието ръководство е Медицинският и санитарен отдел на Кремъл. От Министерството преценят, че лекарите трябва да се занимават с медицински проблеми и препращат докладната до ръководителя на Медицинския и санитарен отдел на Кремъл, професор Егоров.

А професор Йегоров е само едно от медицинските светила, които отхвърлят диагнозата, поставена от Лидия Тимашук. Това коства много на Лидия – тя е понижена и прехвърлена в поликлиника.

Всичко щеше да свърши дотук, ако само три дни след направената от нея кардиограма Андрей Жданов не умира от сърдечен удар…

Лекарите, които стават жертви на Сталиновия режим

Започва разследване на случая. Убедена в своята правота, Тимашук изпраща още две писма до Алексей Кузнецов, секретар на Централния комитет на КПСС, но не получава отговор.

Сред заподозрените във враждебни действия срещу висши държавни лица е Яков Етингер, професор във втория Медицински институт в Москва. Той се грижи за здравето на високопоставени държавници и има връзки с много лекари в Кремъл. Поради тази причина младият и амбициозен следовател от МДС Михаил Рюмин получава разрешение да го арестува и да използва особено жестоки методи за разпит, поради което получава псевдонима "кървавото джудже". Етингер бързо умира в килията си, но доминото вече е задействано.

Основният проблем е, че разследващите не разполагат с никакви доказателства за наличието на план за лекарски заговор. Тогава в архива е открита докладната записка на Лидия Тимашук, посветена на погрешното лечение на другаря Жданов. Започват масови арести.

На 13 януари 1953 г. случаят официално е публикуван и то доста разкрасено в държавния вестник "Правда" със заглавие "Подлите шпиони и убийци под маската на професори". Ето и един откъс:

"Разследването открива, че участници в терористична група използвали позицията си на лекари и злоупотребявали с доверието на пациентите си, умишлено и злонамерено подкопавали здравето им, поставяли им погрешни диагнози и след това ги убивали с погрешно лечение. Криейки се зад благородното звание "лекар", тези чудовища и убийци потъпкват свещените устои на науката."

Във вестника пише още, че жертви на тази "банда хуманоидни зверове" стават другарите А. Жданов и А. Шчербаков. Престъпниците си признали, че умишлено са фалшифицирали диагнозата на другаря Жданов и му предписали противопоказно лечение, което го довършило. По подобен начин си отишъл и Шчербаков. Сред изброените участници в терористичната група са Вовси, Б. Коган, Фелдман, Етингер и др., които били "инфилтрирани от американското разузнаване и по-специално – от еврейската буржоазно-националистическа ционистка организация "Джойнт".

Лидия Тимашук е обявена от съветската пропаганда за герой, изобличил "злите лекари". На 20 януари тя получава Ордена на Ленин. Името й се превръща в символ на съветския патриотизъм, високата бдителност, непримирима, смела борба с враговете на родината. В "Правда" пише, че тя помага за свалянето на маската на американските наемници, чудовищата, които използват белите лекарски престилки, за да убиват съветски граждани.

В Русия се заговаря за публично обесване на Червения площад на деветимата арестувани лекари и масовата депортация на евреи към Сибир… Но тук идва внезапната смърт на другаря Сталин – на 5 март 1953 г. "Лекарският процес" се превръща в нещо ненужно и дори вредно за държавата. На 3 април всички арестувани лекари за освободени и напълно реабилитирани.

"Кървавото джудже" Михаил Рюмин е отстранен от поста си заради неспособността си да реши лекарския случай. На 17 март 1953 г. е арестуван, а през 1954 г. е осъден на смърт от Военния колегиум на съветския Върховен съд. Цялото му имущество е конфискувано, а той е разстрелян.

На 4 април 1953 г. Лидия Тимашук отказва Ордена на Ленин, защото няма такова нещо като "лекари терористи". Но през 1954 г. получава друг орден – на "Червеното знаме на труда" за "дълга и безупречна служба".

Тук трябва да подчертаем, че Лидия не носи никаква вина за развитието на скандала около т. нар. "лекарска афера" – тя е просто един лекар, който защитава поставената от нея диагноза и в един момент писмото й се оказва удобно оръжие в ръцете на властта. Но след развоя на събитията руската интелигенция насочва цялата си омраза към Тимашук, считайки я за главен виновник за репресиите срещу колегите й.

Лекарката остава на поста си в Кремъл до 1964 г., когато излиза в пенсия. Тимашук умира на 85 години през 1983 г. и до последните си дни се опитва да възстанови реномето си и да реабилитира името си в обществото, твърдейки, че обвиненията по неин адрес в антисемитизъм и доносничество са безпочвени. Но никой не иска да чуе доводите й.