Доктор Александър Йерсин: откривателят на чумния патоген

От 1894г.

Александър Емил Жан Йерсин (22 септември 1863 - 1 март 1943 г.) е швейцарски (натурализиран френски) лекар и бактериолог. Той е запомнен в медицинската история като откривателят на бацила, причиняващ бубонната чума, който по-късно, е наименуван в негова чест на Yersinia pestis (йерсиня пестис).

Александър Йерсин е роден през 1863 г. в Аубон (кантон Вауд), Швейцария, в семейство, което е родом от Франция. От 1883 до 1884 г. Йерсин учи медицина в Лозана, Швейцария, а след това продължава образованието си в Марбург, Германия и Париж (1884-1886). През 1886 г. той започва работа в изследователската лаборатория на Луи Пастьор в "École Normale Supérieure", по покана на д-р Емил Рукс.

Медикът участва в разработването на серум против бяс. През 1888 г. д-р Йерсин получава докторска степен, защитавайки успешно дисертацията си, озаглавена "Étude sur le Développement du Tubercule Expérimental". Той прекарва два месеца в работа при Робърт Кох в Германия. Доктор Йерсин се присъединява към наскоро създадения институт "Пастьор" през 1889 г. като сътрудник на д-р Ру, с когото откриват дифтерийния токсин (синтезиран от бацила Corynebacterium diphtheriae bacillus).

За да практикува медицина във Франция, д-р Йерсин кандидатства и получава френско гражданство през 1888 г. Скоро след това, около 1890 г, той заминава за френската част на Индокитай (в Югоизточна Азия). Там той практикува като лекар за компанията "Messageries Maritimes company". Той участва в една от мисиите на Августин Жан-Мари Павие. През 1894 г. д-р Йерсин е изпратен по искане на френското правителство и института "Пастьор" в Хонконг, за да разследва обстоятелствата около избухването на епидемията от чумна пневмония в Манджурия.

Там, в малка хижа (според книгата "Чума" на Уенди Орен), тъй като му е отказан достъпът до английските болници след пристигането си, той прави най-голямото си откритие - това на патогена, който причинява чумата.

Доктор Китасато Шибасабуро, също в Хонконг, успява да идентифицира бактерията (само няколко дни по-рано). Има противоречие по отношение на това дали той е открил същия бацил, или откритието му касае друг бактериален вид. Тъй като първоначалните доклади на д-р Kитасато са неясни и донякъде противоречиви, някои твърдят, че единствено д-р Йерсин е откривателят на чумната бактерия. Въпреки това, задълбочен анализ на морфологията на организма, открит от Kитасато, е установил, че: "Ние сме уверени, че д-р Шибасабуро е изследвал чумен бацил в Хонг Конг в края на юни и началото на юли 1894 г."

Това изявление е направено само няколко дни след като д-р Йерсин обявява своето откритие на 20 юни. Ето защо на Китасато: "не трябва да се отрича това уважение". Вече е известно, че бацилът се развива по-добре при по-ниски температури, така че по-малко оборудваната лаборатория на д-р Йерсин се оказва важното предимство в състезанието с д-р Шибасабуро, който използва инкубатор за пробите си.

Следователно, макар и първоначално наречен "Kitasato-Yersin bacillus", научната общност е на мнение, че е по-редно микробът да носи името само на втория медик, още повече - идентифицираният от Китасато бацил не може да бъде изолиран в лимфните пътища.

Освен това, д-р Йерсин е в състояние да демонстрира за пръв път, че същият бацил може да бъде изолиран и от проби от гризачи, а не само от пациенти, като по този начин подчертава възможните методи за предаване. Това важно откритие е съобщено на френската академия на науките през същата година от неговия колега д-р Емил Дюлау в медицинската книга, озаглавена "La peste bubonique à Hong-Kong".

От 1895 г. до 1897 г. д-р Йерсин продължава своето проучване, посветено на бубонната чума. През 1895 г. се завръща в института "Пастьор" в Париж, където с колегите си Емил Руж, Алберт Калмет и Амедор Борел създават първия противочумен серум. През същата година лекарят отново се завръща в Индокитай, където в Нха Транг оборудва малка лаборатория, в която да се произвежда серумът (през 1905 г. тази лаборатория се превръща в клон на института "Пастьор"). Йерсин изпробва ваксината, получена от Париж в Кантон и Амои през 1896 г., а по-късно и в Бомбай, Индия през 1897 г., но резултатите са разочароващи. Лекарят активно участва в създаването на Медицинско училище в Ханой, а през 1902 г. той става първият му директор (на поста лекаря се задържа до 1904 г.).

Йерсин опитва късмета си и в селското стопанство. Той става пионер в отглеждането на каучукови дървета (Hevea brasiliensis), внесени от Бразилия в Индокитай. За тази цел през 1897 г. медикът получава от правителството финансова помощ за създаването на селскостопанска станция в Суой Дау. Той открива нова станция в Хон Ба през 1915 г., където се опитва да аклиматизира хининовото дърво (Cinchona ledgeriana), което е внесено от испанците в Южна Америка и чрез което е произведено първото известно ефективно лекарствено средство, действащо за предотвратяването на симптомите на малария (болест, която е често явление в Югоизточна Азия и до днес). Благодарение на труда и медицинската си практика, лекарят е обичан и уважаван от народа на Виетнам, където е наричан с почит "Ông Nаm" (означава господин Нам) от местните хора.

През 1934 г. е номиниран за почетен директор на института "Пастьор" и член на борда на администрацията. Лекарят умира през Втората световна война в дома си в Нха Транг през 1943 година, а на надгробната му плоча хората държат да бъде гравиран следният надпис в знак на уважение към медика: "Благодетел и хуманист, почитан от виетнамския народ".

Вижте и втора част

Статията е част от историята на:

• История на чумата