Начало История на медицината Доктор Марсел Петио – лекарят-убиец

Доктор Марсел Петио – лекарят-убиец

От 1921г.

Доктор Марсел Петио – лекарят-убиец  - изображение

Интересен е въпросът дали човек изначално се ражда лош, или обстоятелствата, средата и възпитанието го правят такъв. Всеки може сам да отговори на него, разчитайки на своите убеждения и морал.

В тази статия обаче няма да разискваме нравствената категория морал. Ще ви представим малка част от биографията на френски медик, чиято практика остава много далеч от Хипократовата клетва, тъй като е в плен на лудостта и други демони, пленяващи личността му. Името на този лекар е Марсел Петио, наричан често и д-р Сатана. Експерти и историци са категорични по въпроса, че той страда от клептомания, други типове манийно поведение, което прераства в тежки криминални прояви. Постъпките на медика се отличават с хладнокръвие – носи отговорност за около 60 убийства и измами. Негови съвременници разказват, че в размирните времена на Втората световна война, лекарят активно участва в "организацията" на бягствата на хора, живеещи в окупирания от нацистките армии Париж. Нещо повече – той налага помощта си на сънародниците, измамва ги, ограбва ценните им вещи и ги убива.  

Марсел се ражда във френският град Оксер. Още в ранната си възраст, момчето доста успешно си изгражда реномето на самотник, който е с неособено стабилна психика. Освен това, бъдещият медик често изпада в тежки гърчове, има сомнамбулски прояви, страда от нощно напикаване. На 15-годишна възраст майката на Марсел загива, а наследникът й вече е тръгнал стремглаво по наклонената плоскост – изключен е от няколко учебни заведения вследствие на странното си неприемливо поведение. Две години след смъртта на г-жа Петио, синът й граби пощенска кутия. След залавянето, на непълнолетния престъпник му е направена психиатрична експертиза. Документът свидетелства, че специалистите считат Марсел за "младеж с анормално поведение".

По късно, около 1916 г. младият французин е мобилизиран в армията, за да изпълни гражданския си дълг. На фронта бъдещият лекар бива обгазен и ранен. Оказва му се помощ, подложен е и на втора психиатрична експертиза. Две години след военната си мобилизация Марсел преминава през тежък нервен срив, вследствие на който – прострелва крака си. След края на военните действия, макар да е наясно с естеството на психичното си здраве, той решава да се включи в предложената му образователна програма, предназначена за бивши войници. Той взема решение да изучава лекарската професия. Така през 1921 г. Петио прибавя думата доктор пред фамилията си. Той създава първата си лекарска практика във френския град Вилньов сюр Йон, разположен в близост родно му място - Оксер.

Макар в определени периоди да демонстрира някои отявлени прояви на лудостта си, странно или не - д-р Петио си извоюва определена популярност. Нещо повече: след оспорвана предизборна кампания през 1926 г. френският медик е поема длъжността кмет на Вилньов сюр Йон. Именно тогава, въпреки че официално не е съден, лекарят е обвинен в убийството на жена, която според злите езици е негова интимна партньорка. Това е признак как следва да се развие ситуацията. През 1927 г. д-р Петио се жени за Жоржет Лабле. Тя е най-голямата дъщеря на състоятелен земевладелец. Младото семейство се сдобива със син, но само след три години медикът е повторно разследван за убийство – този път на друга жена, за която, странно или не, също се твърди, че му е любовница. И в този случай органите на реда не предприемат следващи действия, въпреки, че единственият свидетел на престъплението мистериозно умира в присъствието на д-р Петио. Медикът се измъква от затвора и при другите си престъпни прояви - обвинения в злоупотреби, измами и други подобни закононарушения.

През 1931 г. лекарят най-сетне бива принуден да подаде оставка и да се оттегли от кметския пост, а три години по-късно французинът се мести със своето семейство в Париж. В Града на любовта д-р Петио отново създава успешна лекарска практика. На пръв поглед поведението му не изглежда осъдително, но неофициално лекарят продава морфин и хероин на проститутки и наркодилъри. Три години, след като напуска кметския пост негова пациентка загива от свръхдоза морфин. През 1936 г. госпожа Петио издейства въдворяването на съпруга си в психиатрично заведение за 12 месеца, защото д-р Петио е осъден за кражба в магазин и саморазправа с полицай.



По време на нацистката окупация на Франция през 1940 г. медикът твърди, че членува в организацията на френската съпротива и обещава на отчаяните хора, които се стремят да напуснат държавата - включително на истински бойци от редиците на Съпротивата и евреи, притеснени от евентуална депортация на изток – "проверен" път за бягство от Франция. Медикът си иска по 25 000 франка за всеки, след което примамва жертвите си в красивия си триетажен дом на улица "Льо Сьор", с който се сдобива, за да реализира ужасните си планове. В дома си той инжектира на жертвите си смъртоносна доза лекарство, като им казва, че това е нищо повече от ваксина срещу заболявания, нужна за предполагаемата им дестинация - Южна Америка. Петио разтваря телата в голям съд с негасена вар, а останките - изхвърля в Сена. И тъй като съдбата има странно чувство за хумор - в кулминацията на престъпната му дейност му през 1943 г. д-р Петио е арестуван и разпитан от представители на Гестапо, подозиращи, че съдейства на еврейски семейства да избягат от страната.

Тъй като лекарят трябва скоростно да се отърве от немалко тела, той става нетърпелив, а през март 1944 г. прави непоправима грешка - опитва да изгори труповете в пещта в къщата на ул. "Льо Сьор". Смрадта обаче е така ужасна и силна, че парижки полицаи и пожарникари пристигат на мястото и откриват зловещата находка. Доктор Петио е арестуван, но и този път се измъква от закона: казва, че е боец на Съпротивата, а телата на мъртвите са нацистки колаборационисти. Медикът е освободен и бяга. Лекарят Докторът дотолкова е в плен собствените си измислици, че собствената му арогантност довежда до залавянето му. Когато парижкият ежедневник "Resistance" ("Съпротива") обявява от страниците си, че Петио е измамник и помощник на нацистите, той изпраща писмено опровержение. Полицията го открива чрез изпратеното от него писмото.

Когато френската полиция разбира за лъжите на д-р Петио, както и за сътрудничеството му със Съпротивата, му повдигат обвинение в убийството на 27 души между 1941 и 1944 г. По време на съдебния процес той признава за 19 от 27-те си убийства. После твърди, че е отнел живота на повече от 60 души - всичките уж в името на патриотичната съпротива. За съжаление истината би могла да се окаже още по-зловеща - между 1941 и 1943 г. от река Сена са извадени тленните останки на повече от 80 човека.

Петио е гилотиниран на 26 май 1946 г. До екзекуцията си лекарят остава винаги хладнокръвен, усмихващ се и непокаял се. Едно е сигурно – д-р Петио е човек, болен от сериозно психично разстройство. Смъртоносните му набези - източник на немалко доходи, обаче са толкова добре планирани и пресметнати, с толкова подробни планове, че по-скоро са присъщи на напълно разумен и алчен човек. Каквото и да се е случвало в мозъка му, неоспоримо е, че той напълно съзнателно се е възползвал от уязвими и изпаднали в критична ситуация хора, докато си е създавал образ на национален герой на Франция.

По статията работи: Виктория Милова

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

Източник: Симон Себаг Монтефиоре, "Злодеите - най-жестоките мъже и жени в човешката история"


ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Природни катаклизмиИсторияЛайфстайлПсихологияНовини