Древни източници, доказващи лечебните качества на алое вера

Вероятно няма да ви учудим, ако ви кажем, че медицинските достойнства на алое вера били познати и описани в различни документи от редица древни народи – от великите цивилизации, населяващи Персия и Египет в Близкия изток до античните общества на Гърция и Италия в Европа, както и тези в Индия и в Африка. Растението, което по външен вид много прилича на кактус, се ползва с особено голяма почит и популярност също и в Азия, както и в региона на Тихия океан, а информация за безбройните му лечебни характеристики могат да бъдат открити в японския, филипинския и хавайския фолклор. Не е тайна, че някои от най-големите имена от световната история на медицината са имали възможността многократно да тестват медицинските сили на "зеления бодливко", който и към днешна дата също е много почитан от съвременните специалисти.

Мнозина вярват, че шумерска глиненена плоча, открита в свещения град Нипур от 2200г. пр. Хр., е първият официален документ, в който алое вера се споменава в ролята си на "лечител" (единствено като лаксатив), макар и съвсем бегло. По-детайлирано описание на медицинския му профил било направено доста по-късно – приблизително около 1550г. пр. Хр., в небезизвестния египетския Еберс папирус. Там вече могат да се открият 12 рецепти за лековити алое отвари, в комбинация с други съставки, използвани за третиране на голям брой вътрешни и външни заболявания.

Може да ви се стори странно, но бащата на модерната медицина Хипократ не обърнал особено внимание на зеления познайник в своята "Material Medica", писана в периода 450г. пр. Хр.-375г. пр. Хр. За сметка на това, според автора на една друга старинна творба - "Copra's Indigenous Drugs of India", през времето, когато е живял Хипократ, алое вера вече широко се използвало в голям брой места по света: най-вече за външно приложение при изгаряния, а приемано перорално, растението допринасяло за пречистването на организма от токсините.

Всъщност, в гръцката фармакология, "бодливкото" бил почетен за пръв път от римския автор Авъл Корнелий Целз в неговия медицински трактат "De medicina" ("За медицината"), датиран приблизително около 47г. пр. Хр. Целз все пак също бил доста пестелив по отношение на хвалбите си към алое вера и коментирал единствено ролята му на очистително средство – малко, но от сърце.

В крайна сметка, не кой да е, а именно гръцкият медик Педaний Диоскурид в своя научен труд "За лечебните средства", писан между 50г. и 70г. след Хр., се постарал да "компенсира" растението за векове наред и да запознае хората с огромните му лечебни възможности. А наред с Диоскурид, впоследствие още много други антични медици не се поколебали да го включат в медицинската си практика и да го похвалят в творбите си.

В заключение можем да кажем, че изброените древни свидетелства за медицинските ползи от алое вера поставили символичното начало на поредицата от материали, които щели да започнат да се трупат през следващите векове.

Статията е част от историята на:

• История на алое вера в медицинската наука