Развитие на хирургията сред древните народи – Вавилон и Древна Гърция

Известно е, че във Вавилон хирурзите са извършвали някои много трудни медицински манипулации, а Кодексът на цар Хамурапи, написан около XVIII век пр.н.е. предвиждал наказание за лошо проведени хирургични манипулации: "Ако лекарят направи важна операция с бронзов нож и причини смъртта на пациента или ако при отстраняване на катаракта, унищожи окото на човек, той се наказва с ампутация на ръката." Във Вавилония и Асирия съществувало специално съсловие на хирурзите, което наред с другите лекари непрекъснато усъвършенствали тази медицинска дисциплина.

Народът на Древна Гърция също се е радвал на сравнително високото ниво на хирургията. За този факт свидетелстват важните писмени данни, описващи множество успешни операции, изискващи съществени манипулации като: спирането на кръвотечението, дори ампутация на крайниците, която често се оказвала животоспацяваща за ранените на бойното поле.

Известна поговорка на Омир гласи, че: "Многото войни изграждат изкусния лекар". Широко известният древногръцки медик Хипократ (ок. 460-370 г. пр.н.е..) е считан за Баща на научната медицина и хирургия. Неговите писмени творби отразяват някои основни принципи, касаещи зарастването и лечението на някои гнойни усложнения, освен това, в някои от тях може да се прочете латинското: "Ubi pus ibi evacue" (буквално "Където видиш гной, почисти/евакуирай", което все още се приема като основен принцип за лечение на възпалените рани).

Употребата на хипертоничен физиологичен разтвор (морска вода), както и поставянето на метален дрен били сред основните методи за третирането на гнойни рани, препоръчван от Хипократ. Подходът му ни кара да се замислим до колко е било развито познанието на древните медици относно антисептиците. За третирането на гнойните рани, Хипократ препоръчвал първо прецизно да се обработи оперативното поле, да се спазва чистота по време на манипулацията и да се използва преварена дъждовна вода. Той е предложил и изпълнението на редица други оперативни техники. Въпреки това, най-ценният принос на Хипократ към медицината вероятно е поставянето на основите на хирургията като медицинска дисциплина.

Освен това, показателен факт е, че последователите на Хипократ в древен Рим през следващите десет века стриктно са следвали медицинската и хирургическата практика, основава на учението на Хипократ.