Древноегипетски терапевтични режими за специфични заболявания

От -1550г.

В тази статия ще разгледаме какви факти е съхранила староегипетската фармакопея по отношение на третирането на някои медицински състояния. Ще открием и какви да действията на древноегипетските лекари-жреци в ролята им на пазители на здравословния начин на живот. Ще се запитате - защо? Много просто: и египтяните, и съвременните народи страдат от сходни социално значими заболявания. А проследяването на методите за лечението им е любопитна за медицинските историци и изследователи тема.   

Първо ще разгледаме как се третира импотентността в Страната на фараоните. Едно е сигурно - в миналото и към днешна дата човечеството често страда от това патологично състояние. Лекарите от древния народ всячески се стараят да помогнат за преодоляването на тази болест. Според един от лечебните методи, мъжете трябва да носят скрито в хиджабите си парченце от сърцето на новоизлюпено крокодилче, което е предварително намазано с масло от местно дърво, наречено наргин. Лечителите-жреци считат, че този амулет ще предпази силния пол от еректилната дисфункция. От същата смес (но приготвена в различно съотношение) се прави и мехлем. С него жената маже пениса на съпруга си, за да възстанови потентността му.

Друго лекарство за перорално приложение е съставено от цели 37 различни компонента. Тези, които са идентифицирани от египтолозите са - рожков, хвойна, билката блян, растителни масла, бор, сол и диня.

Староегипетската борба с признаците на стареенето

Също както и днес, хората в Древен Египет живо се интересуват от външния си вид. Те са изключително отдадени на борбата със стареенето. Няколко пасажа от медико-фармакологичен свитък Еберс папирус са посветени на това физиологично състояние и методите за стопиране на опустошенията на времето. Специално място е отделено на терапиите, фокусирани върху побеляването на косата и алопецията (при двата пола). Обикновено лечебните процедури включват разнообразни методи за присаждане на тъмни животински косми сред човешката коса (изглежда „прародителите” на съвременните екстеншъни произхождат от Древен Египет).

Плешивостта, от друга страна, се третира локално с помощта на специално приготвена лечебна суспензия. Ще се запитате, защо е специална? Вижте съставките й – стрити игли на таралеж, мас от хипопотам, крокодил, котката, змията и ибекс (местен вид козирог), стрити магарешки копита и изсушени лапи от хрътка. Сухите съставки и маста от животните са разредени в базовото рициново масло.

Любопитство буди староегипетското лечение за плешивост, за което се предполага, че е прилагано от лекарите на Клеопатра, стремяща се спаси оредяващата коса на Юлий Цезар. Медикаментът включва следното – изпечена и стрита лозова и тръстикова кора, месо от домашна мишка, варовиков прах и смелени фино конски зъби. Сухите съставки (в еднакви пропорции) са смесени с животинска мазнина, мед и еленов мозък. И този мехлем срещу плешивост се нанася локално на засегнатите места.

Третиране на слънчево изгаряне

Неприятното състояние, за съжаление, неизбежно съпътства дългите пустинни походи на древноегипетските кервани. За да решат този потенциален проблем, лечителите  препоръчват консумацията на корена на местно растение, наречено „ами-майос” (по-късно то е наричано и Цветето на епископа). Съобщава се, че от консумацията на тези корени кожата потъмнява, а по този начин се увеличава естествената защита от слънцето. Изследванията наскоро показват, че в корените на ами-майос изобилства органичното съединение 8-метоксиспорат (8-methoxysporate). То стимулира образуването на меланинов пигмент. По този начин египтяните придобиват изкуствен тен, предпазващ ги от жаркото слънце.

Третиране на инфекции

Фармакопеята на староегипетските лекари включва много съединения, които, действат на  възпалителните състояния. За съжаление, те няма как да са наясно защо медикаментите им действат. За съвременните учени причината е прозаична и логична – тези съединения имат антимикробни свойства. Оказва се, че лечителите-жреци разпознават ефекта, който тези целебни вещества предизвикват. Затова те не спират да третират пациентите си с тях. Макар древноегипетските медици да не са наясно с естеството на възпалителните процеси, те са в състояние да идентифицират точните симптоми, касаещи инфекциите на откритите рани.

За казаното по-горе свидетелства текстът: "Когато изследвате човек с отворена, неравна рана и тя загнои, мястото силно се затопля. Силна топлина струи от нея, ръбовете й са зачервени, а после и човекът става горещ. Тогава трябва да кажете: страдалец с отворена рана - болест, която мога да лекувам. След това трябва да си направите охлаждащи отвари, за да изтеглите топлината с върбови листа".

Тази информация потвърждава, че древните египтяни разпознават отличителните признаци на процеса възпаление, както и че кората и листата от върба намаляват признаците на инфекцията. Антисептичните качества на растението са добре известни и в съвременната медицинска наука.

Малахитът (наричан "wedju"), съставен от пигментирания в зелено меден карбонат, е използван от древните египтяни както като козметична, така и като медицинска суровина. Носен като сенки или очна линия, прахът от целебния полускъпоценен камък предпазва от инфекции на зрителните анализатори (причинявани най-често от микроорганизмите псевдомонас еругиноза и стафилококус ауреус). Освен това, веществото влиза като активна съставка в 39 лекарствени смеси, описани в Еберс папирус, като лекарства за очни инфекции и открити рани.

Хлябът пък е сред базисните хранителни продукти в Древен Египет. Лекарите от народа на фараоните признават, че мухлясалият хляб се счита за едно от най-добрите средства за третирането на чревни заболявания, болести на пикочния мехур и гнойни рани. Изглежда, че лечителите на Древен Египет признават ползите от антибиотиците, произвеждани от хлебните плесени, без да разбират нито механизма им на действие, нито причината за тях.

Стомашно-чревни заболявания

Около една четвърт от всички предписания в Еберс папирус са посветени на третирането на  заболявания на стомашно-чревния тракт. Лечението на чревните заболявания е моделирано съгласно древноегипетския модел за здраве и болест. Например, за да се премахнат токсините, влошаващи чревното здраве, трябва да се използват очистителни. Употребата на лаксативите от съвременна медицинска гледна точка при запек или диария е трудно разбираема. Въпреки това, следвайки модела и представата за древноегипетското здраве и болест, на вниманието на съвременните учени, попада концепцията за натрупването в чревния тракт на отпадното вещество, наречено „мету”. Поради тази причина древният народ се стреми да поддържа баланс в количеството на „мету”. В три последователни дни от всеки месец хората се прочистват с еметици или лаксативи, за да поддържат здравословния си статус. За целта се използват разнообразни средства - рициново масло, смокини (в комбинация с чай от листата на плодното дръвче), фурми, рожкови, кимион.

Нашите познания за фармакопеята на Древен Египет са недостатъчни, за да можем да направим кардинални обобщения относно ефективността на лекарствените режими. Опитът да се направят подобни фармакологични заключения е трудна задача, защото текстовете във фармакопеята на древния народ са непълни.

Древноегипетската лекарствена терапия може да се разглежда като развиваща се система, която е в контакт с жреческите магични практики и емпиричното лекарско наблюдение. Това означава, че медикаментите, използвани в специфичните древни предписания, са избирани въз основа на магическия им потенциал, а тези, подбирани благодарение на  емпирични наблюдения би следвало да допълват действието им. За съжаление, терапиите на древния народ се основават на неправилна физиологична теория, опорочаваща и емпиричните наблюдения.

По статията работи: Виктория Милова