Староегипетска фармакопея и представа на древния народ за здраве и болест

От -1700г.

Някои от най-обширните доклади, касаещи ранните медицински практики в света, са тези от Древен Египет. Лекарите, които най-често изпълняват ролята и на жреци в Страната на фараоните, са наричани с термина "swnw" (според египтолози думата се произнася "соноу"). Безспорно, именно те имат огромен принос в областта на развиващата се медицина. Те са отговорни и за създаването на първите известни медицински текстове, съдържащи единствените по рода си наблюдения за човешката анатомия, първият медицински речник и някои предписани на забравени от времето лекарствени терапии. За последните, египтяните разчитат на предаваните от поколение на поколение знания, съхранени в трошливите страници на огромна фармакопея. Тя касае лечението на различни патологични състояния, вариращи от загуба на коса до методите за третиране на потенциално фатални рани.

Съвременното ни познание за терапевтичните режими в Древен Египет се черпи от информацията, съдържаща се в седем папирусни свитъка, написани около 1700 г. пр.н.е., но се смята, че ценните реликви са копия на много по-стари текстове. Тези свитъци съдържат имената на стотици лекарства, използвани за лечение на различни патологични състояния. В по-голямата си част, тези режими на лечение съдържат множество съставки, получени от животински, растителен и минерален произход, смесени с разтворители като бира, мляко и мед.

Египетската лекарствена терапия определено може да се разглежда като развиваща се система, която е в съприкосновение с магия и емпирични наблюдения, прилагани в централната идеология, касаеща здравето и болестите на древния народ. Това означава, че медикаментите, използвани в специфичните терапии, са избирани от лекарите първо въз основа на магическия им потенциал, а след това - посредством емпиричните наблюдения. По-малко от една трета от идентифицираните средства за лечение на всяко патологично нарушение съдържат съставка, която има способността да повлияе положително на третираното заболяване. Въпреки това, много от терапиите, в които липсва "активна съставка", предизвикват ефекти, които в контекста на египетския модел на здраве и болести, имат съвсем рационално значение - те прогонват болестта.

Нека ви поразходим из дебрите на забравените фармакологични практики на Древен Египет, като акцентираме върху представите на древния народ за здраве и болест.

Както стана ясно по-горе, нашето познание за фармакопеята, съхраняваща режимите на лечение в Страната на фараоните, е разпределено в седем папирусни свитъка, всички от които са написани около 1700 г. пр.н.е. Счита се, че най ценният от тях - папирусът "Еберс" съдържа най-много информация за лекарствата, както и имената на над 900 конкретни медикамента. Много от тези лекарства са идентифицирани благодарение на препратки от други немедицински египетски папируси, чертежи, както и по пътя на аналогията с функцията на някои от веществата. А в някои случаи – чрез идентифицирането на остатъците от откриваните край фараонските саркофази погребални съдове. Въпреки това, по-голямата част от лекарствата от растителен произход следва да бъдат идентифицирани. По-нататъшният напредък в тези области е възпрепятстван. Египтолозите нерядко са разочаровани от невъзможността да се конкретизират със сигурност патологичните състояния, за които тези неразкрити лекарства, са използвани за третиране на болните. Следователно - корелацията е невъзможна.

Египетски модел за здраве и болест

Лекарите в Древен Египет считат въздуха, водата и хранителните вещества за жизненоважни за човешкото здраве и благополучие. Те вярват, че тези вещества се транспортират по тялото чрез своеобразен лабиринт от канали, наричани с термина "мету", достигайки до различните органи в човешкото тяло. Счита се, че те се разпростират и свързват помежду си в организма. Значението на "мету" за египтяните се демонстрира дори в поздравите на древния народ. Египтолози твърдят, че вместо всекидневния поздрав, древният народ изрича: "Нека мету в теб остане здрав и силен". Лекарите вярват, че дисбалансът във въздуха, водата и кръвта, циркулираща в "мету" са причина за появата на болестите. Най-важният дисбаланс на "мету" пък се дължи на т.нар. "вийду" - характеризира се като "развала". Счита се, че вийду произхожда от фекалиите, дължи се на недобре смелената от стомаха храна и откритите рани. Египтяните вярват, че ако в тялото се натрупат високи нива от това отпадно вещество, има опасност то да премине към сърцето и да "завземе" мястото на душата.

Поради тази причина египетските терапии са насочени към премахването на това опасно за тялото вещество, което се постига чрез прилагане на лекарства, които биха могли да преминават успешно по каналите на тялото.

Ако трябва да се върнем на староегипетската представа за здраве и болест, то вероятно ще я заклеймим като странна. Въпреки това, в определена степен тя е много сходна с тази и на други древни народи. Нима древнокитайската представа за циркулиращата енергия Чи в каналите по тяло е различна? Или древногръцката представа, че дисбалансът в 4-те вида телесни хумори, е причина за болесите? Едно е сигурно: древните египтяни изграждат стройна и напредничава медицинска система, поставила основите на световната медицинска история през вековете.

По статията работи: Виктория Милова