„Здравният фронт“ в Британия през Втората световна война

От 1939г. до 1947г.

По време на Втората световна война Британия използва оптимално ресурсите си, за да може да осигури всичко необходимо на войниците, пратени на фронта срещу Оста. Тъй като англичаните се опитват непрестанно да надделеят над германските си противници, голяма част от производството на страната се експортира към фронта. Впрегнати в производството са и всички цивилни - те помагали с поддържането на много отрасли в икономиката на страната.

Жените и децата през Войната са част от програма за поддържане на хигиената и здравето в Британия. Идеята се появява през 1939, когато на Атлантическия фронт се наблюдава проблем с нагаждането на бойците към намалените порции. Акцията продължава до 1947, когато Законът за регулация на венерическите болести през военно време е заменен от цивилна наредба, издадена от Здравното министерство.

Целта на програмата е не само да повдига морала на жените и децата, чиито близки са изпратени на фронта, но и да осигури допълнителни ресурси за войниците. Пример за двустранната функция на акцията е кръводаряването. От една страна то дава на населението възможност да допринесе за борбата, като изпраща бланки с жизнено важната течност към лазаретите. Друг аспект на даряването на кръв е сдобиване с ценния ресурс, който иначе се набавя трудно. Правилно използван, той може да спаси живота на хиляди.

Жените в Индия създават благотворителен фонд за събиране на парични суми, които изпращат за закупуване и поддръжка на апаратурата на лекарите на фронта, както и за медицински материали. Те осигуряват средства и за две „летящи линейки“ - самолети, които оказват първа помощ на ранени войници, намиращи се на труднодостъпни места. Машините били кръстени „Жените на Британия“ и „Жените на Империята“.

Учениците също имат възможност да допринесат за благополучието на бойците от първите линии. След като доставките на японски агар (водорасло, използвано за направа на множество лекарства) са секнати, Британия започва да търси алтернатива на морското растение. Заместител на японския агар е намерен от биолозите да расте по северозападните брегове на Британските острови. Тъй като няма много свободни мъже и жени, които да събират водната билка, хиляди ученици, членуващи в доброволчески отряди, влизат в морето след занятия, за да берат водорасли. Изчислено е, че младежите успяват да предадат на фармаколозите десетки тонове от ценния ресурс.

Учениците, които са евакуирани в други градове, се занимават с култивиране на зеленчуци, приготвяне на храна, обущарство, хигиенна поддръжка на домовете и др.

Разбира се, програмата за мобилизиране на населението има и тъмна страна. Част от доброволците са подлагани на рисково тестване на новооткрити препарати. Жените от организацията стават „опитни зайчета“ при изпробването на най-различни химикали. Върху тях се изпитват основно инсектициди за изтребване на въшки и бълхи, както и други обезпаразитяващи медикаменти. За целта доброволките първо трябва да бъдат заразени, като това става в лабораториите…

Друг неприятен аспект в програмата включва разучаването на симптомите на заболяванията скорбут и краста, които покосяват масово войниците в окопите. За да се намери ефикасен лек срещу тях, медиците имат нужда да изследват хора, страдащи от тези две състояния. За целта отново се използват услугите на доброволци.

Организирането на цивилното население в спомагателни бригади е практика, използвана във всички страни, засегнати от Втората световна война. Дългогодишните сражения на двата основни фронта изтощава ресурсите както на Съюзниците, така и на Оста. Затова всяка помощ, която останалите в родината си мъже, жени и деца можели да окажат на сънародниците си, воюващи за всеобщата кауза, била добре дошла.

По статията работи: Георги Динев

Статията е част от историята на:

• Развитие на медицината по време на Втората световна война