Източници, разказващи за историята на традиционната китайска медицина

От -1300г. до -196г.

Немалка част от ученията на традиционната китайска медицина се съхраняват в документи с историческа стойност като "Вътрешен канон на Жълтия император" и "Трактат за студовите щети и наранявания". През 1950 година Китайската народна република въвежда правила за стандартизиране на тази информация. Правят се и опити за интегриране на някои модерни представи за анатомия и патология при тълкуването на двата трактата. Въпреки това, по-голямата част от тези правила, включително моделите на тялото и концепцията за заболяванията, не се подкрепя от науката или доказателствената медицина .

Оглед на концепцията за анатомията на тялото, традиционната китайска медицина в много малка степен поставя въпроса за анатомичните структури, но се съсредоточава над обяснението за функционалните единици, регулиращи храносмилането, дишането, стареенето и др. Докато здравето се възприемало като своеобразна и хармонична интеракция между отделните анатомични структури и външния свят. Болестта се тълкувала като дисхармония в начините на това взаимодействие.

Традиционното поставяне на диагноза включва проследяването на симптоми, прилагащи се към определени модели, описващи състоянието на дисхармония. Това ставало чрез измерване на пулса, изследване на езика, кожата, очите, чрез задаване на въпроси за храненето и навиците на сън на пациента.

Следи от практикуването на определени терапевтични дейности в Китай датират още от династията Шанг (14-ти-11-ти век пр.н.е.). Въпреки това, императорите от династията Шанг не са имали въведена и утвърдена представа за "медицината", която да я различава от другите области на познание.

Изключително популярни като медицинско средство за лечение били оракулските надписи върху кости и черупки от костенурки. Тези практики били свързани с конкретни заболявания, засягали династията Шанг. Част от тях били очните заболявания, зъбобол, подут корем и други. Императорската фамилия нерядко ги приписвала на различни проклятия, изпратени от предците. Липсват доказателства, че благородното семейство Шанг употребявало билкови средства за защита от различните заболявания.

Откритието на каменни и костни игли в древни гробници довели ученият Джоузеф Нийдам до спекулативни заключения, че акупунктура се е практикувала по време на управлението на династия Шанг. Повечето историци сега правят разграничение между медицинските методи на кръвопускане и акупунктурата, защото по-тесния си смисъл, тази лечебна практика включва употребата на метални тънки игли, за тонизиране и лечение на организма чрез стимулиране на специални точки по протежение на циркулационните канали ("меридиани"), свързани с циркулацията на енергията Чи. Най-ранните доказателства за извършване на акупунктура са датирани около втори или първи век.

"Канонът на Жълтия император" е най-старият проучен медицински документ

В него се описва най-ранната китайска медицинска теория. Съставен е около първи век пр.н.е., въз основа на кратки текстове от различни медицински области. Написан е под формата на диалози между легендарния Жълт император и неговите служители. Той предлага множество интересни обяснения за взаимодействието на връзката между хората и тяхната среда, както и космоса, от гледна точка на съдържанието на тялото, човешката виталност и патология, симптомите на болестите и това как да бъдат взимани определени диагностични и терапевтични решения в светлината на всички тези фактори.

За разлика от по-ранните текстове като например този на "Рецепти за петдесет и две заболявания", открит през 1970 година в гробница, която е била запечатана през 168 г.пр.н.е., документите като "Вътрешнен канон" отхвърлят влиянието на духовните практики и използването на магия като лечебна дейност. Той е и една от първите книги, в които космологичните доктрини за "Ин и Ян" и "Петте елемента" са цялостно синтезирани.

"Трактатът за студовите щети и наранявания" е съставен от Джанг Джонджинг

Документът е датиран между 196 и 220 пр.Хр., в края на управлението на династията Хан. Той се фокусира се върху лекарствените предписания, а не върху лечебните практики на акупунктурата. Това е първата медицинска разработка, комбинираща концепциите за "Ян и Ин" и "Петте елемента" като лечебна и терапевтична техника, и групира симптомите в полезни клинични модели. Те могат да служат и като своеобразни цели и проблеми, приложими за бъдещи терапии на пациенти, въпреки че частните свитъците, притежавани от знатни китайски семейства обикновено са ревниво пазени.

Преминавайки през разнообразни промени медицинското познание, касаещо историята на китайската медицина се концентрира върху две важни книги - "Трактат за студовите щети и наранявания" и "Кратък обзор на златната палата". Те били редактирани поотделно през единадесети век, по време на управлението на династията Сонг.

В следващите векове завършването на "Вътрешен канон на Жълтия император" било следвано от издаването на няколко по-кратки книги, които си поставили задача да обобщят и систематизират съдържанието му.

"Канонът за проблемите" (вероятно написан около втори век пр.Хр.) се опитва да изглади различията в доктрините на  "Вътрешен канон на Жълтия император" и да разработи цялостна медицинска система, съсредоточена върху иглотерапията. "Канонът за Акупунктурата и моксотерапията", съставен от Хуангфу Ми около 256 и 282 пр.Хр., обединява концепцията за съдържанието на тялото и ученията за акупунктурата, докато "Канона за пулса" се представя за "цялостен наръчник за диагностика и терапия".