Създаването на Българския зъболекарски съюз и неговото развитие до средата на 40-те години на ХХ век

От 1905г. до 1948г.

Първият дипломиран зъболекар, който работи в България непосредствено след Освобождението, е пражанинът д-р Фридрих Фламих. Той идва в новосъздадената държава от Австро-Унгария. Старозагорецът Михаил Елмазов е първият българин, който завършва стоматология в Имперския университет „Св. Владимир” в Киев през 1894 година. Интересен факт от неговата биография е, че първопричината за професионална му ориентация е политиката.

Михаил е роден през 1859 г. в Стара Загора, във виден търговски род. Дядо му е един от свещениците, които първи започват да водят службите си на български език в града. Фамилията му иска да го направи търговец, но той се колебае и отива в Пловдив, където се включва в Румелийския театър. Замесва се в политиката и поради участието си в русофилски бунт в Сливен е принуден да емигрира в Русия, като получава задочна смъртна присъда. В Киев записва стоматология и завършва с отличен успех и докторска дисертация по специалността.

Завръщайки се в родината си, след падането на Стамболов, той е първият българин, на който е издадено разрешително за свободна практика. Работи в Шумен, Бургас, Варна и Пазарджик, след което е привлечен в столицата. Там веднага се включва в интелектуалните среди, за което му помага старото познанство с Иван Вазов и Константин Величков от пребиваването им в Пловдив, когато той е главен административен център на Източна Румелия. В София Михаил се жени за известната писателка Евгения Марс (творчески псевдоним на Евгения Бончева).

Създаването на Български зъболекарски съюз (БЗС)

След Освобождението със зъболекарски услуги се занимават много неуки хора – зъбари, бръснари и други, които често нямат необходимия опит и не оказват адекватно лечение. В България няма къде да се завърши стоматология и затова първите дентални медици са твърде малко и всички са завършили, подобно на Михаил, в чужбина. Д-р Елмазов търси съмишленици сред колегията, като иска да създаде професионална организация, която да допринесе за въвеждането на регламент в бранша, с който да се установят стандарти и да се гарантира адекватното лечение на населението.

Инициативата му е посрещната много положително от неговите колеги, като един от най-добрите му сподвижници е неговият съгражданин д-р Димитър Тошков. На 20 декември 1905 г. в заведението "Славянска беседа" е основано Българското одонтологично дружество, а негов пръв председател е д-р Михаил Елмазов, а секретар става д-р Димитър Тошков. Пет години по-късно организацията е преименувана на Български зъболекарски съюз.

Първите действия на ръководството са насочени срещу дейността на недоучилите зъбари, като се настоява пред санитарните власти право да упражняват професията да имат само дипломираните стоматолози. Д-р Елмазов обуславя и необходимостта от изграждането на обществено зъболечение, както и от създаването на стоматологични кабинети в училищата в страната.

Усилията му дават резултат и през 1911-а са назначени първите двама зъболекари в две от столичните учебни заведения. Ръководството на БЗС не спира дотук и иска тази практика да се въведе и в други големи градове като Русе, Пловдив, Варна...

Съюзът издава свое списание "Зъболекарски преглед", със всички законни средства се опитва да утвърди авторитета на професията, да издигне професионалната квалификация на своите членове и да ограничи и спре злоупотребите на зъболекарите-шарлатани, за които членството в съсловната организация е невъзможно.

Д-р Елмазов е автор и на множество статии, в които си проличава, че интересите му са многостранни и в лечебната си дейност се занимава с трудни важни проблеми, най-вече в областта на хирургията-оралната и лицево-челюстната.

По време на войните от БЗС непрекъснато увещават Военното министерство да уреди служебното положение на зъболекарите във армията. Така през 1918-а 74 стоматолози, служещи във войската, получават чин "запасен санитарен поручик-зъболекар".

Съюзът от 20-те до средата на 40-те години на ХХ век

След д-р Елмазов председател на съюза става Минчо Стоянов, който преди това е редактор на списание "Зъболекарски преглед". Михаил Елмазов умира от белодробно заболяване през ноември 1928 г. (през 2013, по инициатива на Сдружението на българските зъболекари, в негова чест са поставени паметни плочи на сградата на бившата стоматология в Стара Загора и дома му в столицата на ул. "Бачо Киро").

През 20-те години на ХХ век съсловната организация продължава работата по развитие на научната дейност на своите членове, издаването на специализирана литература и насърчава професионалното развитие на дантистите. Тогава се изменя и чл. 30 на Устава, според който при разтуряне на организацията, имуществото на БЗС няма да премине към БЧК, както е предвидено първоначално, а към Зъболекарското кооперативно потребителско дружество.

Това е организация, която снабдява членовете със стоматологични материали с гарантирано качество. Това става чрез плащане в брой или на кредит, който е определен от управителния съвет, съобразно внесените от членовете дялове. В списанието на Съюза редовно се поддържат рубрики, посветени на историята на зъболечението, практични и законодателни казуси, нови научни постижения и реклами на познати и днес продукти като юнити на Сименс и Ритер, пещи на Вита, борери и камъчета на Майзингер, Харвард цимент... Определени са и минимални цени на стоматологичните услуги, с което се слага край на нелоялната конкуренция в бранша.

Интересен е конфликтът между Съюза и Фонда за обществени осигуровки, където денталните медици не са доволни от определените цени и договорените дейности. След преговори се определя, че фондът ще покрива ограничен размер от две пломби и няколко екстракции годишно. През 40-те години отново се преустановява работата с обществения фонд, тъй като според Съюза "не са защитени интересите на осигурените и общото здравно осигуряване на населението".

През 1949 година са закрити всички съсловни организации, включително и БЗС.