Италианско влияние в развитието на еврейската медицина

От 1611г.

Голяма част от италианските лекари през 16-17 мек са с еврейски произход. Някой от тях дори едновременно с това са и равини, и лидери на своите общности. Това най-често за споменатия период важи за Рим, Ферара, Мантуа и Генуа, т.е. в северната част на Апенинския полуостров. Италианските университети, и по-специално тези в Падуа и Перуджа, са сред малкото по това време, които позволяват на евреите да учат в медицинските факултети, а повечето други европейски висши учебни заведения са затворени за тях.

Еврейските общности от Италия се допълват непрекъснато заради притока от учени и лекари, които бягат от репресиите на Инквизицията в други страни. В различни периоди евреи са лични лекари на папи, кардинали, епископи и херцози. Например папа Николай IV е лекуван от съдебния лекар Исак Мардохей, по-известен като Маестро Гайота.

Соломон, известен като Имануел от Рим, е практикуващ италиански лекар с еврейски произход, чиито трудове са посветени на различни физически и психически заболявания. Друг известен лекар и преводач е Калонимус. Превеждал е трудове на Гален от арабски на иврит.

Известната снизходителност към евреите обикновено е последвана от периоди на репресии. Предполага се е, че популярността на еврейските лекари в Италия, въпреки че и там често има ограничения, се дължат на предаността на еврейските лекари към професията си, а и на недостига на квалифицирани кадри в италианските държави по това време.

Атаките и клеветите спрямо еврейските медици се дължат на поверията сред голяма част от християните в "магическите умения" на евреите. 

Италианско влияние в развитието на еврейската медицина през 15-ти и 17-ти век

Италианската медицина също повлияла на видни италиански евреи през 15-ти и 16-ти век - главно с дългите периоди на толерантност и свободата да се упражнява медицинската професия и се прави научна дейност, независимо от вярата.

Саладино Феро Деасколи е признат за водещ фармацевт за времето си, а неговите трудове по фармакология може да се определят като основен учебник за всички фармацевти, до началото на 18-ти век. Бонет де Латерс, родом от Прованс, става лекар на папите Александър VI и Лъв X. Той работи и като съдия, а същевременно е и равин в Рим.

Филотей Елиалус Монтало емигрира в Италия, бягайки от португалската инквизиция. През 1606 година става лекар на Великия херцог Фердинанд от Флоренция, а през 1611 е назначен за личен лекар на кралица Мария де Медичи във Франция. По нейна заповед е погребан в еврейско гробище в Амстердам. Неговият труд "Archipathologia" се занимава със заболявания на нервната система и психични заболявания.

Родриго де Фонсека, живял през 16 век, печели добра репутация благодарение на ясните му диагнози и описанията на различни вътрешни болести, треска, хирургия и фармакология. Бенджамин Мусафия се отличава като лекар, филолог, учен и равин. Работил е като лекар на датския крал Кристиан IV.

Една от най-забележителните личности от този времеви период е Раби Якоб Захалон, роден в Рим. В книгата си "Ozar ha-Нayyim" описва съвременните хигиенни мерки и развитието на епидемията от бубонна чума, върлувала през 1656 година. Той използва множество нововъведени еврейски медицински термини и дефинира моралните задължения на юдейските лекари.

Давид де Помис е сред лекарите, спомогнали за засиленото италианско влияние в развитието на еврейската медицина. Работил е в Сполето като лекар на папа Пий IV. Автор е на популярни медицински трактати и на прочутия труд, озаглавен "De Medico Hebreo Enarratio Apologica".