Медицински достижения през елинистическата епоха

От -323г. до -30г.

Завоеванията на Александър Македонски и последвалите политически промени са събитията, формиращи елинистическия период в историята на медицината. Й. Дройзен пръв въвежда термина "елинизъм", извеждайки го от глагола hellenidzo (елинизирам, правя гръцки) и определя границите на епохата от 4 до 2 век пр.Хр. По-късно други изследователи променят според вижданията си периода от 323 г. пр. Хр., до 30 г. пр. Хр.

Създадената от Александър Македонски държава е пример за римляните по отношение на военни успехи и имперско господство.

Град Александрия, основан от Александър Велики през 332 година пр.Хр., се превръща в световно научно и интелектуално средище. През елинистично-римската епоха се заражда и развива научният подход към древността, настъпва разцвет на науките.

В "Литература на елинизма" се споменава: "При Птолемей II Филаделф александрийският музеон (храм на музите) притежава установена организация и се радва на широка популярност – в него се стичат учени от цял свят." Той разполага със зали за занимания, с терариум и ботаническа градина. Учените извършвали и дисекции на трупове (правили са се и вивисекции).

Епохата на елинизма бележи разцвет в медицината

Школите в Книд и Кос все още са много популярни, както и Magna Graecia и Сицилия, развиващи теориите на Питагор и Емпедокъл. В Александрия работят последователно Херофил и Еризистрат, които за пръв път извършват дисекции на осъдени престъпници. Целз говори с възмущение за това, че те са използвали и вивисекции:

... vivorum hominum alvum atque praecordia inicidi (Proem, 40)

... да разсекат корема и гърдите на живи хора.

Някои от александрийските лекари смятали, че няма нужда от тази жестокост, тъй като начинът на лечение чрез проби и грешки е достатъчен за медицината. Вследствие на извършените дисекции Херофил описва черния дроб, панкреаса, дванадесетопръстника, части от мозъка с мозъчните обвивки, показва пътя и произхода на нервите от главния мозък и гръбначния мозък, различава моторни от сензорни нерви, но погрешно мисли, че сензорните нерви излизат от сърцето.

Еризистрат продължава системните изследвания на Херофил, занимавайки се най-вече с мозъка и нервната система. Подобно на предшествениците си смята, че в артериите има въздух или дори и да е имало кръв, то според него, тя не била достатъчна, за да ги напълни. След дисекции на сърцето описал частите му, аортната клапа и останалите сърдечни клапи.

Заслуга на александрийските лекари в областта на анатомията е откриването на нервите, мозъчните стомахчета, камерите и клапите на сърцето, частите на окото, яйчниците и други структури, като се опитвали да опишат и функциите им. Сред изследователите се нареждали анатомът Евдем, Клеофант– лекар и хирург, Плейстоник – занимаващ се е с физиологията на храносмилането.

По времето на Птолемей, когато започва преследването срещу александрийските учени, много от тях се установяват в Мала Азия, Йония, Сирия, където откриват филиали на школите си и обучават известни лекари, сред които е Клеофант, един от учителите на Асклепиад.