Развитие на римската медицина

От 18.3.-219г.

Развитието на римската медицина значително е повлияно от елинската и азиатската култура. Римляните пренасят научните методи на гърците и азиатците, като по този начин развиват собствените си медицински познания, свързани с билколечение и жертвени ритуали към съответния бог.

Лекарите в Рим често са гърци, а немалка част от тях са били докарвани на пазарите за роби след победни военни походи. Богатите римляни се стремели да си купят роб, който е лекар (servus medicus). Той лекувал домакинството на своя господар. Някои лекари дори завоювали свободата си по този начин и съумявали да развият собствена практика. Това осигурявало допълнителни доходи за своите бивши господари.

В края на III в. пр. н. е. в столицата на Римската република се появили и първите свободни медици. Голяма известност придобил пелопонеският лекар Архагат (от гр. Archagathos), който станал римски гражданин и започнал собствена практика през 219 г. пр н. е. Приблизително от този период съществуват и данни за развитието на римската медицина.

Медицина и религия

Древните римляни имат религиозен и фундаментален подход при разбирането на медицината. Извличали знания от медицинските трактати и методи на гърците, етруските, египтяните, персите и други завладени народи. Благодарение на всички тях, римляните изграждат една от най-добрите и изтънчени медицински системи в Античността. Медицинската наука и познанията за човешкото тяло при римляните се развива непрекъснато.

В своя труд "За природата на нещата" Тит Лукреций засяга медицинското естествознание в контекста на атомистичното учение. То, от своя страна, е дело на Епикур и Демокрит. Според Лукреций организмите са съставени от изключително малки частици, които непрекъснато се движат и се наричат атоми. Според Тит Лукреций причината за заболяванията трябва да се търси в отровния въздух, като добавя, че е възможно заразите да се пренасят с храната, почвата и водата.

Според римляните свободното циркулиране на атомите в човешкото тяло е основната причина за неговото задоволително здраве. Поради тази причина и движението, физическите тренировки, масажите и обтриванията със студена вода са изключително важни за здравето на хората.

Прагматично в Рим някои Хипократови методи са оспорени. Хипократ смятал, че приемането на някои средства, които причиняват разстройство и повръщане, както и излагането на горещо изтощават тялото. Известна е римската сентенция, че "Най-добре е да се живее в съгласие с природата". Съответно болестите са следствие на застояване на частиците в тялото. Лечението включвало строга диета, пиене на много течности, студени бани, активна гимнастика. Според римляните лечението следва да е безопасно, бързо и приятно за болните, а процедурите да им носят удоволствие.

Римска е теорията, че атомите, от които се състои човешкото тяло, са твърди и течни. Причините за болестите били следствие от неправилното им смесване, запушващо съдовете. Излишъкът от твърдите частици водел до напрежение, на течните – до отслабване. Здравите хора били в равновесие. Тези идеи водят до създаване на теорията за тонуса, като повишаването или спадането на които води до заболявания.

С голяма слава и авторитет се ползвал роденият в Пергам Гален, който освен че бил личен лекар на няколко императора от династията на Антонините, прави важни открития в областта на анатомията на човека, опровергавайки тогавашните "неопровержими факти" на колегите си. Например, че не сърцето, а главният и гръбначният мозък са в основата на движенията, чувствителността и психическото състояние на индивида. Той установява и това, че нерви има във всяка една част на тялото, че произходът на гласа е от ларингса и др. Гален остава неоспорим авторитет за поколения европейци чак до Ренесанса, неговите трудове се приемат без всякакви резерви, макар че и той има някои грешни теории.

Гръцката медицина е съсредоточена около теорията за четирите вида течности, циркулиращи в човешкия организъм, чиито автор е Хипократ и неговите последователи. Тези идеи и писания са използвани и в римската медицина, обхващаща и някои от духовните вярвания на гърците.

Древните римски лекарства представляват комбинация от физически техники, различни инструменти. Холистичната медицина използва ритуали, религиозни системи и вярвания. Неслучайно мнозина са вярвали, че болестите са причинени от боговете. Те дълбоко вярват, че суеверията, ритуалите, вярата в магии ще ги излекуват. Тъй като много от заболяванията рано или късно преминават, хората вярват, че чрез правилното изпълнение на разнообразни духовни ритуали са успели да измолят от боговете изцеление.

Практиката, при която се гадае по черен дроб от жертвено животно е често срещана в римския свят. След като се е пожертвало дадено животното неговия черен дроб се е разглеждал от духовни жреци, които тълкували видяното. Смятало се, че боговете изпращали отговорите си чрез черния дроб и други вътрешни органи на умъртвените животни. Жертвоприношенията са се извършвали в името на определени богове, а когато ставало въпрос за изцеление жертвите се пренасяли към Асклепий или Ескулап, както е римското наименование на божеството.

Войната и медицината

Военни римски лекари открили нови техники за лечение, повечето от които усвоявали на бойното поле. Първите болниците също били разработени в резултат на военното влияние. Лекарите в римските градове работили от домовете си или в малки помещения в града. Както в повечето области, по-богатите членове на обществото можели единствено да си позволят лечение. Те обикновено имали лични лекари, чиито личен опит е доказал професионализма им.

Петнадесетгодишната гражданска война, станала непосредствено след убийството на Юлий Цезар води до значителни медицински иновации. Войната е между най-добрите армии на света и има големи последици. Новопровъзгласеният Император Август сформирал професионален военен медицински корпус. Преди това, лекарите са имали доста нисък статус. Август осъзнава, че медиците са ключът за една стабилна империя и здрава армия. Поради тази причина той дава на всички лекари, които желаят да се присъединяват към новия армейски медицински корпус достойно заплащане, земя, безвъзмездни средства, както и специални пенсионни доходи.

През следващите петстотин години, подхранвана от мотивацията и възможността за медицински напредък, предоставян от множеството битки, лекарите разширено изучават и упражняват медицинската професия до ниво, което не е достигнато от никоя култура до средата на деветнадесети век. Така благодарение на нововъведенията от Октавиан Август лекарската професия губи негативните си краски сред римското общество и става много уважавана.

Медицинските специалисти са задължени да се обучават в новопостроено военно медицинско училище и нямат право да практикуват, без да са го завършили успешно. Това допълнително увеличава процентът на успеваемост при лечение.

Хигиена и планиране на урбанизираната среда

Въпреки че има много малко писмени доказателства за обществените здравни стратегии в Рим, има много доказателства, съхранени в сгради, които са оцелели през вековете: дренажни системи, като например Cloaca Maxima, водопроводи, обществени тоалетни и обширни обществени бани. Римляните познавали лечебната сила на минералната вода и създали множество градове около такива извори, част от които съществуват и днес, наследявайки римските урбанистични центрове.

Част от модерното здравеопазване се дължи на модели, заимствани от Древния Рим. Големият политически двигател практикуващ и препоръчващ общественото здравеопазване под формата на превантивни здравни грижи за войниците и населението прави Древния Рим едно от първите общества, приемащи обща система за публични и частни достъпни здравни грижи, които ние все още подобряваме. Този модел е успешно приложен в различни сектори на римското общество, например при гладиаторите и свободните римски граждани.

Благоустройството и здравните инвестиции за общото благо като големите канализационни системи и акведуктите позволяват по-високи нива на здраве и дълголетие, което от своя страна активира положителен прираст на населението, подкрепа за римската икономика, както и подсигуряване на постоянната нужда от войници, допълващи редиците на римската армия.