Научното градче на Иван Павлов и факти, касаещи евгениката

От 1929г.

През 1929 година 80-годишният Иван Павлов получава от руското правителство специален подарък за рождения си ден – негово собствено научно градче в селището Колтуши, разположено в близката околност на Ленинград. Комплексът Колтуши изисква „моето лично участие”, а очевидно неговото време е ограничено. Той пише до един от ръководителите на съветското правителство, Вячеслав Молотов: „Имам огромното желание, доколкото ми позволяват силите, да поставя нещата на здрава основа за ползата и славата на първо място на моята родина”.

Павлов пояснява: „Резултатите от нашата работа трябва да доведат до успеха на евгениката – науката за „изработването” на подобрен човешки тип”. Бащата на понятието евгеника – Франсис Галтън и още доста учени са убедени, че много физически, морални и умствени качества се унаследяват. Те разсъждават по-нататък, че учените и държавните ръководители следва да работят заедно, за да поощряват хората със социални и биологически желани качества да имат повече деца и да разубеждават тези с нежелани черти да не оставят потомство. По такъв начин биологичната основа на човешката раса постепенно ще се подобри – точно както животновъдите прилагат същия метод на селекция, за да получават по-съвършени животни.

Разбира се, хората от различните страни имат най-разнообразни представи за това кое е съвършено, а при този избор често имат голяма роля някои класови и расови предразсъдъци. Това прави самата идея за науката евгеника спорна. И все пак много видни учени виждат в евгениката модерен начин да поставят науката в услуга на човешкия прогрес. Един от пионерите на руската евгеника е приятелят на Павлов – генетикът Николай Колцов. Според Колцов „високият идеал на евгениката е „създаването чрез съзнателните условия на много поколения на по-висш тип човешко същество, могъщ господар на природата и творец на живота”

Руският физиолог Иван Павлов счита, че неговата  лаборатория трябва да осигури научната основа за евгениката, която ще дари хората от бъдещите поколения съвършенство. Павлов счита, че това може да се постигне с подобрение в дейността на нервната система. Целта на учения е да изясни до каква степен силните и слабите страни на отделните типове нервна система се унаследяват и доколкото те могат да се променят чрез измененията на околната среда. След това той би трябвало да проучи условията на унаследяване и жизнена среда, при които се получават кучета (а по-късно - и хора) с идеално уравновесени възбуждане и затормозяване. Според Павлов такива хора биха могли да взимат по-добри и адекватни решения в ежедневието си и да правят повече научни открития; те също по-добре биха могли да понасят стреса в различни житейски ситуации. (Точно както някои кучета се възстановяват след злополучното наводняване на лабораторията на Павлов в Ленинград през 1924 година, а други, които физиологът смята, че са с по-слаб тип нервна система, се „прекършват” от преживяването).

Иван Павлов е убеден, че това изследване може да се провежда само в изолирано научно градче като Колтуши, където условията за живот на подопитните кучета могат да бъдат контролирани напълно. За целта Колтуши Трябва да бъде превърнат в една огромна „кула на мълчанието”, в която животните ще прекарат целия си живот, от раждането до смъртта си – и всичко преживяно от тях ще се контролира и наблюдава от учените. После ще се изследва потомството на тези кучета и ще се определи как наследствеността и жизненият опит влияят върху качествата на нервната система в следващото поколение. За разлика от предходните проучвания върху условните рефлекси, подобен тип експерименти неизбежно продължават с години, понеже кучетата се размножават сравнително рядко. Учените, които работят с винени мушици   месеца. Кучето обаче може да даде само едно поколение. Ето защо Павлов няма друг избор, освен да чака, макар и с нетърпение, резултатите от този опит.  

Статията е част от историята на:

• История на Иван Петрович Павлов