Нова молекулярна биология

От 1950г.

Същността на т.нар. нова молекулярна биология е "четенето" на живата материя. "Класическата" молекулярна биология, възникнала около 1950 година показва важността на генетичния код, на информацията, свързана с верижната подредба на нуклеотидите. Ф.Сенджър, а след него и други изследователи, съумяват да заместят сложната белтъчна структура с линейно подреждане на аминокиселините им.

Все пак в центъра на "класическата" молекулярна биология са белтъците. В експериментален план структурните изследвания на белтъците, на тяхната функция и специфичност предхождат тези върху аминокиселинната им последователност. Те изпреварват определянето на нуклеотидната последователност на гените, кодиращи тези белтъци.

Привидно нищо не се променя с методите на генното инженерство. Отново става въпрос за белтъци, притежаващи определена третична структура и считани за специфични фактори в жизнените процеси, като действат в клетките като ензими, структурни или регулаторни белтъци. За молекулярните биолози от миналото или настоящето познаването на един белтък е цялостно или поне достатъчно само когато третичната му структура е определена чрез рентгеноструктурен анализ.

В експерименталната практика това не е така. Броят на гените с известна последователност нараства експотенциално. От тези последователности може да се направи заключение за аминокиселинната последователност на белтъците, потенциално кодирани от тези гени. В замяна броят на белтъците, чиято третична структура е определена, нараства бавно.

Молекулярният биолог трябва да се съобразява с тази действителност, да използва максимално ендомерната информация, до която има пряк достъп, да се, да се задоволява с този линеен прочит на текста на живота.

Какво може да се направи с този текст, написан на разчитаем, но непознат език, в който тримерното значение на думите остава непонятно? Подобно на археолог, който знае да чете един език, без да разбира смисъла на прочетеното, молекулярният биолог търси подредености, повторения, подобия.

Този прочит го довежда до откриване на белтъчни семейства с близка структура. Това се оказва за него начин да предвижда функцията на белтъци, за чието съществуване се знае единствено по наличието на съответен ген.