Римски медицински училища

От 19.05.-300г. до 33г.

Медицински школи в Древен Рим

Римските последователи на Хипократ били наричани "Hippocratici" (хипократици). Друг синоним, с който също били наричани тези хора и обединявал тяхната медицинска им философия бил "dogmatici". Догматиците били наричани така, защото не се противопоставяли и не поставяли под съмнение медицински доктрини, които са утвърдени от Тезалий (Thessalus), Полиб и доведеният му син Хипократ.

През 2 век пр.н.е. се появява и конкурентна школа - тази на емпириците "еmpirici". Те се уповават единствено на методи на лечение, утвърдени от натрупания опит. Заражда се съперничество между двете училища, което продължава около век.
Обособява се и трета междинна група - тази на методиците ("methodici"). Тя обединява добрите практики на догматиците и импириците.

Едно от първите медицински римски училища е създадено в египетския град В древна Александрия станала най-големия център по медицина през Античността. Неговият голям принос е свързан с разпространението на гръцката медицина сред римляните, особено след завладяването на Египет през 33 г. пр.н.е. Александрийското медицинско училище нарича себе "Емпирична школа", защото всичко в него е базирано на методите на изпробване. За кратък период от време, религиозната забрана за дисекции на трупове се премахва и лекари като Херофил (Herophilus) започват да извършват първите аутопсии през 300 г. пр.н.е.

Известната библиотека в Александрия помещава колекция от множество медицински трудове на Хипократ, и неговият "Корпус". В Хипократовия "Корпус" се съдържат и множество оригинални и новаторски творби, сред които е и първият известен трактат по медицинска география и климатология. Други високо ценени произведения са афоризмите на Хипократ със заглавие "Природата на човека".

Много важен детайл за това медицинско емпирично училище е свързан с широко разпространеното в Александрия схващане, че работата на лекаря се състои от три основни дейности: изготвяне на анамнеза (история на случая), аутопсия (този термин се използва в смисъл на посещение и преглед на пациентите), както и поставяне на точна диагноза. По този начин римското медицинско училище прилага успешният за времето си модел, възприет и в други медицински школи в границите на римските владения.

Принос към науката

Двама от най-известните учители, преподаващи своите знания на обучаващите се римските медици живеят и работят в Александрия. Те са Херофил (330 пр.н.е.) и Еразистрат (Erasistratus) (304-250 г. пр. Хр.) Последният оспорва вярванията на Хипократ и изказва твърдението, че артериите са кръвоносните съдове, които чрез сърцето осигуряват кръвообращението. Хипократ вярвал, че кръвта се придвижва в съдовете чрез белите дробове. Нещо повече, Еразистрат отдава голямо значение на изследването на пулса и концепцията за телесната температура. За съжаление неговите трудове изгорели заедно с много други медицински произведения в александрийската библиотека.

Като най-важно римско медицинско учебно заведение в Александрия може да се определи методическата школа. Преподавателите в него не се уповавали на философията за четирите вида течности, циркулиращи в човешкото тяло, а напротив – оспорвали я, защото подкрепяли атомистката теория на Демокрит. Концепцията на Хипократ, също като тази на Аристотел е базирана на медицинските догми, за разлика от тази на Демокрит, която се съсредоточава върху отделния случай. За методистите порите в човешкото тяло са изключително важни при поддържането на нормалния баланс в него.

Според това дали порите са отворени или затворени се определя дали пациентите са в кондиция или не. Необходимо е да се направи всичко възможно, за да се поддържат порите в тяхното нормално отворено състояние. Трябвало да се внимава за температурата на водата при къпане. Това виждане подкрепяно от Гален става причина за изключително лошата хигиена сред хората в Средновековието. Поради неправилното и тълкуване се е считало, че допирът на водата е сред основните причини за свиване на порите.