Хирургия в римската медицина

От 12.3.-233г.

Хирургията в римската медицина била доста напреднала, а голям процент от извършваните операции били успешни. Научното познание за анатомията на човешкото тяло е натрупано до голяма степен от опита на гръцките лекари. Основните интервенции варирали от отстраняването на малки тумори до леки козметични операции. Хирургични инструменти от 233 г. пр. Хр., свидетелстват, че са се извършвали и по-високо специализирани операции, но те не били често явление, понеже по това време болката на пациентите не можела да се притъпи чрез упойка.

В римската медицина използвала няколко оперативни техники, за да лекуват катаракта. Употребявала се тънка игла, за да изчистят засегнатия участък. Тази процедура възстановявала поне частична част от зрението на пациентите.

Други техники, практикувани в римската медицина, поставили началото на пластичната хирургия. Извършвали се операции, при които се възстановявали ушите на римлянките, които често били увредени от дългогодишното носене на тежки обеци.

Освободените роби често прибягвали до услугите на хирурзите, за да им се премахнат татуировките или белезите от нагорещено желязо, които символизирали принадлежността им към техните римски господари. Процедурата била скъпа и болезнена, но новопризнатите римски граждани не желаели да носят повече стигмата, свързана с робскато им минало.

Трепанации в Древен Рим

Може би най-тежките операции правени в Древния Рим били мозъчните. Трепанациите давали желаното облекчение на пациенти с нелечимо главоболие, защото чрез премахването на част от налягането върху мозъка болката спирала. Хирургът използвал цилиндрично свредло за пробиване на кръгъл отвор в черепа. Пациентите имали висок процент на оцеляване, а учудващ за римските лекари бил фактът, че пациентите не се нуждаели от обезболяване.

Набор от 40 хирургични инструменти, използвани в римската медицина са открити изключително добре съхранени във вулканичната пепел на град Помпей. Много от тях имали двоен накрайник, за да може действията на хирурзите да бъдат изключително бързи и прецизни. Това било от съществено значение, защото анестетиците и лекарствата имат слабо действие, а пациентите обилно са кървели.