Обяснения за причините за холера от деветнадесети и двадесети век

От 1854г.

Холерата е остро инфекциозно заболяване, което ако не се лекува има висока смъртност. Исторически погледнато, между 19-ти и 20-ти век избухват седем големи холерни пандемии, загиват хиляди хора.

Старите медицински теории твърдят, че холерата е зараза, върлуваща в болестотворна среда, известна с името миазма. Въпреки това през 18-ти век, английският лекар Джон Сноу (1813-1858) обяснява на жителите на Лондон през 1849 г., че болестта се дължи на замърсяване на питейната вода с човешки екскременти.
Въпреки констатацията на медика, причинителят на заболяването остава неидентифициран до19-ти век. През 1854 година италианският анатом Филипо Пачини, а след това (през 1883 г.) и Роберт Кох (1843-1910) откриват съществуването бактерията Vibrio cholerae като етиологичен агент.

По време на най-големите пандемии от холера през деветнадесети и двадесети век достигат Иран и довеждат до огромно обезлюдяване, като този факт оказва решаващо въздействие върху социално-икономическия статус на страната. Недоброто обществено здраве, липсата на организация за изпълнение на превантивни и карантинни мерки, както и специфично географско положение на Иран са основните улесняващи фактори за появата на холера в Иран.

Статията е част от историята на:

• История на холерата