Начало История на медицината Отношение към методите за контрол на раждаемостта и абортите през Средновековието

Отношение към методите за контрол на раждаемостта и абортите през Средновековието

От 1353г.

Отношение към методите за контрол на раждаемостта и абортите през Средновековието - изображение

Методите за контрол на раждаемостта и извършването на аборти имат дълга история, която изобилства от спорни от гледна точка на морала аспекти. Идеята, че нежеланите бременности могат да бъдат предотвратени или преустановени повдигна етични въпроси, актуални в еднаква степен в Съвремието и Средновековието, така че могат да се открият много мнения за това как трябва и как не трябва да се постъпва. Въпреки всичко, идеите на средновековния човек са уникални с това, че дори в рамките на историческо твърдение, авторът едновременно може остро да осъжда мерките за контрол на раждаемостта, но заедно с това да предлага на читателите си конкретни указания за това как те могат да се приложат на практика.

Религиозните ценности оказват важно влияние върху мерките за контрол на раждаемостта. Ако се следва старозаветната повеля: "Плодете се и се размножавайте", то средновековното християнството гледа на секса единствено като средство, с което миряните да могат да се сдобият с деца. Затова идеята, че човек има възможност да контролира раждаемостта и да спре евентуалното зачеване, обикновено е остро осъждана, още повече, че предпазването от нежелана бременност често е било отъждествявано с аборта. Текст, датиращ от девети век обяснява, че: "жена, която е взела магическа отвара, но въпреки всичко забременее и роди, трябва да се признае за виновна за убийство". Въпреки това, някои други текстове показват, че причините, поради които жените използват контрацептиви може да имат и някои смекчаващи вината обстоятелства. Декрет от 11 век, съставен от Бърчард от Уормс обяснява, че: "Има голяма разлика в това дали някоя млада бременна жена извършва това деяние, тъй като изпитва трудност при изхранването на семейството, или действието е извършено от блудница, за да прикрие престъплението си."

В статията си "Birth-Control in the West in the Thirteenth and Early Fourteenth Centuries" историкът Пийт Билар е направил интересно наблюдение, касаещо приемливостта от прилагането на определени методи на контрацепция в средновековна Европа: „Своеобразен лозунг, ползван в началото на модерния период, но също така популярен в Средновековието е: „Si non caste tamen caute”. Преведен буквално от латински значи: "Ако не целомъдрено, то поне предпазливо” (с грижа, с предпазни мерки); Тази фраза поразително напомня на съвременния английски съвет: "Ако не можете да се въздържите, бъдете внимателни". Фразата е използвана за пръв път през 1049 година, като впоследствие тя става често използвана през тринадесети век. Подобен на съвременния съвет, изглежда и средновековният лозунг, той е едновременно адаптивен и изменчив по смисъл. Така, в ранния четиринадесети век преводът на „Si non caste tamen caute” на английски изглежда касае свободата на действие при незаконна сексуална връзка, изказан дискретно, разбира се. От друга страна, текст, вдъхновен от диоцеза на Пасау от 1266 година описва как енорийски свещеници правят оглед на жертва на блудство. Те съветват жената да действа "с грижа" (“with caute”). Други пасажи касаят жените и раждането, както и въпроси за някои сексуални практики, зададени от миряните към свещениците.”

Контрацепцията като цяло се разглежда като допустима мярка в средновековните ислямски държави. Документи на хадисите сочат, че „coitus interruptus” (прекъснат полов акт) се е използвал като предпазна мярка срещу нежелана бременност и не е бил осъждан. Мюсюлманският теолог Газали, живял през 11 век твърдял, че зачеването е божие дело, но въпреки това тази практика е приемлива, защото е властвал "страхът от големите финансови затруднения, които може да предизвика голямото семейство".

Ако бременност все пак настъпи, средновековните жени биха могли да прибягнат до аборт (или детеубийство), но трябвало да отстояват пред обществото това дали постъпката им е социално приемлива, или е престъпна. В книгата си „The Criminalization of Abortion in the West: Its Origins in Medieval Law”, Волфганг Мюлер отбелязва, че средновековните мислители имат различаващи се идеи относно това, кога плодът може да се счита за живо човешко същество. Някои вярват, че когато плодът има различими крайници, то той се счита, че е отделна от майката човешка личност, докато други смятат, че бебето получава душата си около 40 дни след зачеването. Подобни идеи са съществували и в ислямската мисъл, въпреки че според мюсюлманите, плодът се приема за човешка личност, най-рано след 120 дни. Идеята, че животът се е зародил при зачеването не е типична в начина на мислене на средновековния човек - това понятие се появява едва през 16-ти век заедно с формирането на протестантската реформация. (Това не предполага, че правенето на аборт се счита за допустимо, стига да е в най-ранните етапи от бременността, по-скоро наказанията, които следва да се наложат ще бъдат по-леки).

Мюлер посочва съдебно дело от на град Бърно в Моравия, проведено около 1353 година, което предлага някои интересни идеи в средновековните възгледи относно контрола на жените над телата им (и тяхното потомство). Според неговия разказ, жена е била арестувана, докато се опитвала да удави новороденото си дете в река, а делото се провело пред 24 съдебни заседатели (мъже). Те достигнали до заключението, че жената не е виновна за убийството на детето, като посочват, че: „Тя няма да бъде наказана. Това е така, защото жената е родила момченце и има всички права над него. По този начин, тя може да го убие, да го накара да изчезне, всеки е свободен да прави каквото пожелае с това, което му принадлежи.”

Докато детеубийството категорично се считало за престъпление, то идеята, че абортът е незаконен не е била широко разпространена. Мюлер отбелязва, че има много малко случаи от Средновековието, при които жените са преследвани, защото са направили аборт. Въпреки това, има данни за изпълнението на повече смъртни присъди за извършване на пренатални аборти в някои германски градове от 16 и 17 век, отколкото общия брой на изпълнениете смъртни наказания за цяла Европа от Средновековието.

Част от причината за това вероятно се крие в трудността да се открият доказателства за извършването на аборт, каквито например са тленните останки на ембриона. Това сериозно възпрепятства повдигането на обвинение. Освен това, изглежда, че държавните и гражданските служители не били склонни да се ангажират с подобни проблеми. Те считали, че въпросите,  касаещи извършването на аборт, трябва да се разглеждат от Църквата. Именно тя е институцията,  която следвало да наложи по-подходящи санкции и мерки за покаяние.

От казаното до тук следва, че за средновековните хора, прилагането на методи за контрол на раждаемостта и абортите са наказуеми действия. Тези практики често били осъждани от духовните служители. Въпреки това, те са предприемали твърде малко, за да се изкоренят абортите и контрацепцията, а в някои случаи те дори са си „затваряли очите” за тях. Част от причината за това е, че практиките за контрол на раждаемостта или прекратяване на бременността не били особено ефективни.

Медицински текстове, датиращи от древни времена обръщат внимание на някои растения, които могат да бъдат използвани, за да се предотврати или прекрати евентуална бременност - например нар и хвойна. Ислямските лекари добавят повече информация по тези въпроси, а след 12 век информацията за „този вид” арабски „лечебни” действия се разпространила и в Западна Европа. Средновековните християнски писатели чинно добавяли арабските възгледи по въпросите за контрацепцията и абортите към своите книги, с малко или без цензура, или дори коментари, че не трябва да се използват определени средства за предпазване от нежелана бременност. Например, лекарят от 13 век, Питър от Испания (за когото се счита, че е станал папа Йоан XXI), е написал над 26 различни предписания за направата на контрацептиви, както и още няколко за предизвикване на менструация, които могат да се считат като начин за предизвикването на аборт.

Илюстрацията показва женска утроба и позициите, в които може да е застанало детето.

 

Докато съвременните медицински науки предполагат, че някои от тези растителни средства за контрацепция са действали, също така, е пределно ясно, че други, като например носенето на амулети и поставянето на семена от рицин в "утробата”, не са били ефективни. Някои средновековни автори отбелязват, че мъжете и жените биха могли да ”избират” пола на детето си или да намалят шансовете си за зачеване при заемането на определени позиции по време на сексуален контакт. Подобни съвети се дават и днес, а често резултатът от това е един и същ – установява се нежелана бременност.

В статията си ”Marvellous Secrets: Birth Control in European Short Fiction” Етиен Ван де Веле 1150-1650 твърди, че в средновековната литература не се наблюдава недостиг на хора, които правят извънбрачен секс, и че бременността е чест резултат от подобни връзки. Ван де Веле отбелязва, че героите понякога се опитват да използват контрацептиви или вземат лекарства за предизвикване на аборт, но тези методи почти винаги се провалят.

В един комичен разказ на Поджо Брачолини монах и игуменка имат сексуална връзка. Жената се страхува да не забременее, но монахът й дава огърлица, която съдържа сгънат лист хартия, където той е написал „магическа формула”, която ще й попречи да има дете. Скоро след като тя е заченала, монахът избягал. Игуменката извадила сгънатото парче хартия и прочела думите: "Asca imbarasca, non facias te supponi, et non implebis tascam." (Съдържанието на тази римска сентенция може да се преведе най-удачно с българската поговорка: „Да би мирно седяло, не би чудо видяло")

За съжаление, голяма част от знанията ни относно практиките за прилагане на контрол на раждаемостта през Средновековието се губят в историята - това най-често са въпроси, за които жените трябвало „да се погрижат сами” или с „помощта” на други доверени жени. Наистина, някои се опитвали да „проведат лечение”, което имало ограничен шанс за успех, но много от жените осъзнавали, че нежеланата бременност е нещо, което трябва да бъде скрито или „поверено на личните грижи”. Съдбата на децата, родени по този начин често е доста безрадостна – някои от тях били поверени на грижите на друго семейство или били отглеждани в манастири, но други бивали убити. По тази причина може да се твърди, че през Тъмните векове най-опасното време за нежеланите деца настъпвало непосредствено след раждането им”.

Статията е част от историята на:

5.0, 1 глас

БИБЛИОГРАФИЯ

http://www.medievalists.net/2013/12/02/birth-control-and-abortion-in-the-middle-ages/

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Здравни проблемиСнимкиЛеченияЛюбопитноКомпании и организацииНаправления в медицинатаЛайфстайлЛичностиОткритияГеографияАлтернативна медицинаНовиниБотаникаЗдравни съветиРецептиСпорт