Познания на древните египтяни и гърци, поставили основите на ринологията в медицинската наука

От -600г.

Научните изследвания, посветени на обонятелната функция на носа и знанията за параназалните синуси датират от най-далечни времена, също както и опитите за лечение заболяванията на обонятелната система.

Древноегипетските лекари принадлежат към една от най-ранните култури със сравнително напреднала за времето си медицинска система. Те са извършвали някои леки носни операции. Древноегипетските лечители са имали добра представа за анатомичното устройство на носната кухина и са използвали инструменти за отстраняване на мозъка през носа, като част от религиозния процес по мумифицирането на починалите хора със знатен произход.

Първият ценен за историята на медицинската наука доклад, описващ назален преглед  датира от шести век преди Христа. Той е индуският документ, носещ заглавието "Suchruta-samhita". В него е описан тръбовиден назален спекулум, изработен от бамбук, който е използван за тонзилектомии и за премахване на полипи в носа.

Древногръцкият медик Хипократ, живял около V век пр.Хр., е описал любопитни терапевтични методи за третирането на назални лезии (наранявания). Част от приноса на "Бащата" на древната медицинска система в развитието й, е създаването на класификация, която не е пропуснала нито безобидните натъртвания в меките тъкани, нито сложните фрактури на носа.

Това показва естеството на индивидуалния подход на древногръцката медицина, обвързан с различните методи на лечение, прилагани във всеки отделен случай - от употребата на превръзки и скоби, изработени от маслинени клони, до третирането на счупени назални кости и хрущялните реконструкции.
Хипократовите текстове, от друга страна, са въплътили интереса на елините към лечението на носните наранявания, които били често явление, тъй като в Древна Гърция се водили немалко войни, освен това нуждата да се помогне на пострадали спортисти по време на състезание, също изисквала задълбочени медицински познания.

От казаното да тук можем да направим извод, че тези най-древни методи за лечение на заболяванията на носа вероятно са поставили началото на ринологията в медицинската практика, която следвало да претърпи внушително развитие в средните векове.