Поява на противовирусния препарат „Реленца” на фармацевтичния пазар

Повече от 40 милиона души са починали от грип през последните 100 години. Въпреки че човечеството е създало ефективни ваксини, този вид средства за превенция срещу инфекциозните заболявания трябва да бъдат актуализирани, тъй като вирусите, срещу които те се борят имат способността да мутират често в нови щамове, с които старите ваксини не могат да се борят. Изследване, проведено от д-р Питър Колман, който е учен, работещ за организацията „CSIRO” стартира разработването на ново противогрипно лекарство, чието активно вещество се нарича занамивир (по-късно започва да се разпространява с търговската марка „Reienza”).

Нека надникнем в някои ключови за историята на медикамента етапи, които очертават пътя на това противогрипно лекарство на фармацевтичната компания "ГлаксоСмитКлайн".

И така, през 1978 година д-р Питър Колвман и д-р Хосе Варгесе, работещи в отдела на „CSIRO” („Division of Protein Chemistry”) в Мелбърн откриват, че единствената част от грипния вирус, която не търпи промяна при мутация, е протеинът невраминидаза, съдържащ се в клетъчната повърхност на вируса на грипа (невраминидазата е ензим, който хидролизира остатъците от сиаловата киселина в захарните групи в биомембраните). Двамата изследователи работят съвместно с д-р Греъм Лейвър, развиващ се в Австралийския национален университет. Те успяват да пресъздадат и да определят триизмерната структура на гореспоменатия протеин.

През 1983 година структурата на вирусния белтък е изяснена. Следващата стъпка, която се оказва основополагаща за появата на медикамента, е да се намирането и влагането на средства за сформирането на екип, който да съумее да синтезира химическите вещества, които биха могли да инхибират (потиснат) функциите на протеина и по този начин да се инактивира вирусът.

През 1985 година местният предприемач Марк Косинг формира компания „Biota Holdings Ltd.”, подписва се и лицензионно споразумение и с „CSIRO”, и с „Victorian College of Pharmacy” (VCP) . Година по-късно стартира програма към отдела „Pharmaceutical Chemistry”, ръководена от д-р Марк фон Итцем. Целта й е създаването на точния дизайн на органичната молекула, която следва да инактивира вируснания ензим невраминидаза.

През 1989 година е синтезиран първият мощен инхибитор. За съжаление е необходимо по-голямо финансиране, за да се разработи на лекарство, което да бъде подложено на клинични проучвания. Именно тук се намесва компания „Giaxoweilcome”, която и преди това проявява интерес към препарата, установява контакт с учените и бъдещото им сътрудничество започва.

Подписаното през 1990 година официално споразумение между „Biota” и „Glaxo” позволява на втората компания да получи достъп до интелектуалната собственост първата, а неред с това - и с правото за пускането на пазара на новоразработения медикамент.

През 1992 година „Glaxo” повежда проучване на лекарството, включващо опити с лабораторни животни, а от 1994 до 1997 година започва да тече първа и втора фаза на клиничните изпитвания с пациенти. Година по-късно са подадени документи за регистрация на препарата "Занамивир" (продаван от "Глаксо"с марката "Relеnza", GG167) в Австралия, Европа, Канада и САЩ.

През 1998 година акциите на „Biota Holdings” скачат бързо. Смята се, че развитието на Занамивир възлиза на 26.3 милиона долара. Към тази сума се включва финансирането от CSIRO, „Biota” и безвъзмездното финансиране на доброволци. Разходите за клинични изпитванията в промишлен мащаб (за обезпечаване и маркетинг) са финансирани от компанията-спонсор „Giaxoweilcome”.

Случайно или не и друг инхибитор на невраминидазата – веществото Озелтамивир (продаван под търговската марка "Tamiflu") е пуснат успешно на пазара само няколко месеца след появата на Занамивир. То може да се приема през устата, а Занамивир се прилага чрез инхалации.

По статията работи: Виктория Милова

Статията е част от историята на:

• История на "ГлаксоСмитКлайн" ("GlaxoSmithKline" (GSK)