Образование и обучение на Иван Павлов

От 1870г. до 27.2.1890г.

Иван Петрович Павлов е роден на 26 септември 1849 година в Рязан, в централна Русия. Той е син на свещеник и внук на селянин. Започва образованието си в енорийското училище, но прекъсва поради тежка черепна травма, която не му позволява никакви интелектуални усилия. През този период семейството на Павлов се увеличава и достига 11 души.

Впоследствие, поради страховете за здравето на момчето, родителите му вземат решение да го изпратят в семинария – подходяща кариера за дете с неговите здравословни проблеми. Иван Павлов показва желание да укрепне и да вземе съдбата си в своите ръце. Започва да участва в състезателни игри, в които не изскват много усилия, които да уморяват мускулите. За кратко време изпъква сред любителите на играта городки, подобна на бейзбол.

Младият семинарист разширява хоризонта си, четейки литература, която неговите преподаватели не смятат за религиозна, но те не отдалечават момчето от нея, защото хората по това време са живели в драматична и жестока атмосфера, тъй като руският народ е изтощен от нищета, насилие и гнет. Дори стабилната средна класа е порочна и безделна. Затова четенето на нерелигиозна литература се толерира от преподавателите на Иван Павлов.

Момчето съумява да узрее и да се самовъзпита, дори на фона на тази неблагоприятна обществена обстановка. Чете всички книги, които му попаднат, повлиявайки се от писатели като Писарев, и когато идва моментът да избира как да продължи образованието, точните науки вземат превес. Затова все по-малко се занимава с теологията, бяга от религиозни служби и лекции, за да чете всичко, което му попадне, за органичната материя.

На 20 години Павлов окончателно се отказва от плановете да стане свещеник и през септември 1870 година пристига в Санкт Петербург, където се записва във факултета по естествени науки, въпреки че първоначално 17 дни е студент в юридическия факултет. Живее със своя по-голям брат Дмитрий, асистент на Менделеев в отдела по химия, който със скромната си стипендия се старае да му помага да продължи нужното образование и обучение на Иван Павлов.

Там Иван се запознава със своя преподавател, професор Иля Федеевич Цион, които е невролог и ученик на немския физиолог Лудвиг. Той насочва своя студент към експерименталната физиология, като му внушава идеята да предприеме проучвания към инервацията на панкреаса. Павлов прави всичко, за да оправдае оказаното му доверие, но несигурното му финансово положение, което стига до нищета, понякога прекършва неговия устрем.

Проучванията на Павлов върху инервацията на панкреаса са публикувани четири години по-късно и са наградени със златен медал в университета. През 1875 година, когато Цион замества прославения Иван Михайлович Сеченов в катедрата по физиология във Военномедицинската академия на Санкт Петербург, младият стажант става негов асистент. Но властите уволняват Цион, а Павлов в знак на протест си подава оставката.

Тогава е приет във Ветеринарния институт като асистент на Константин Николаевич Устимович. Когато през 1878 година напуска катедрата, Павлов започва да сътрудничи на руския клиницист-терапевт, професор и общественик Сергей Боткин. Той е ученик на Клод Бернар, отдавайки се на нервизма и на проучването на нервната регулация на сърдечно-съдовата система и на храносмилателните жлези.

Трудовете му бързо повлияват върху неврофизиологията. За да избегне разноските за квартира, Павлов спи на сламеник в лабораторията и дори женитбата със Серафима Василиевна не може да облекчи този живот, изпълнен с жертви и недоимък, за който Боткин се прави, че не знае.

Павлов се задържа като асистент от 1876 до 1880 година и е на същата длъжност, когато се извършва паметният експеримент с "малкия стомах" на кучето, вдъхновен от Рудолф Хайденхайн. Но опитът, замислен от Павлов, се различава от торбичката на Хайденхайн, защото запазва целостта на съдовите и нервните връзки с голямата стомашна празнина.

След многото нови перспективи изучаването на храносмилането позволява да се изграждат безброй неизвестни дотогава или неясно загатнати физиологични понятия. Доказва се, че ферментите (например диастазата, превръщаща скорбялата в глюкоза) са биохимични стимулатори, които имат способността да активират химичното преобразуване на храните при ниска температура, защото такива процеси, реализирани в лаборатория, изискват температура, надхвърляща 100 градуса. Кюне през 1878 дава на тези вещества името ензими. Години след това, през 1898 година, на Павлов се пада да открие фермента, произвеждан от чревните жлези, наречен ентерокиназа.

Когато през 1879 година Павлов се дипломира, получава нов златен медал за изключителните си открития. Той става обикновен практикуващ лекар, но неговата упорита работа го отвежда до усъвършенстване и научна степен в същата академия. Подготвя тезата си между 1880 и 1884 година, но публикацията й се забавя поради раждането на неговия син Мирчик, който не издържа на лишенията. По съвета на лекар Серафима трябва да отиде с детето на почивка на село, но то в крайна сметка умира.

През 1884 година, състезавайки се с други заслужили претенденти, Павлов получава стипендията "Уили" за стажуване в чуждестранни университетски центрове. Без колебание избира лабораториите по физиология на професор Рудолф Хайденхайн в Бреслау. Там се опитва да подготви постоянна фистула на панкреаса, проучвайки секреторните функции на този орган.

Той асистира също при опитите на учения върху хипнозата и съня, на които години по-късно дава собствено тълкуване. От Бреслау продължава за Лайпциг, следвайки отблизо друго светило – Карл Лудвиг, който е основал в града най-добрия център на физиолозите и много е повлиял върху руската наука, най-напред върху делото на Сеченов и по-късно на Павлов.

Когато се връща в родината е принуден отново да се раздели със семейството си и докато съпругата му и втория им син се приютяват в дома на неговите родители, Павлов живее сам в стая с приятеля си Симановски. Тогава участва в конкурс за професор по физиология в университета в Санкт Петербург, но кандидатурата му е отхвърлена. Едва през 1890 година Павлов е назначен за професор, но по дисциплина, която не му е присъща – фармакология.

Статията е част от историята на:

• История на Иван Петрович Павлов