Източници, свидетелстващи за развитието на египетската медицина

От 12.12.-3000г. до -525г.

Медицината на древните египтяни е сред най-рано документираните. От 33 век преди Христа до персийската инвазия през 525 г. пр. Хр, египетската медицинска практика се запазва до голяма степен непроменена, благодарение на своите напреднали за времето си методи на лечение.

Египетското медицинско изкуство е повлияно не само на гръцката медицина, но и на повечето лечебни школи на народите през Античността. Омир през 800 г. пр. Хр отбеляза в Одисея: "В Египет, хората са най-развити в областта на медицината в сравнение с всяка друга народност“ и "египтяните са специализирани в медицината повече от всяко друго изкуство".

До 19-ти век, основните източници на информация за древната египетска медицина са съхранени в специални документи, запазени през Древността.

Гръцкият историк Херодот посетил Египет около 440 г. пр. Хр. Впечатлен, той пише, че е наблюдавал с интерес египетските лекарствени практики и методи на лечение.

Римският историк Плиний Стари с удоволствие документира сведения за египетската медицина в своите исторически прегледи. Хипократ ("бащата на медицината"), Херофил, Еразистрат, а по-късно и Гален изучават медицинското изкуство и в храма на Аменхотеп, като признават огромния принос на древната египетските лечители за развитието на гръцката медицина.

Разчитане на древните медицински папируси

През 1822 година, превод базиран на изсечените йероглифи върху Розетския камък позволява разчитането на египетските надписи върху папируси, включително и такива с медицинска тематика.

Повишеният интерес към египтологията през 19 век сл.Хр. води до откритието на няколко обширни древни медицински документи като Еберс папирус, папирусите на Едуин-Смит, на Хърст, Лондонски медицински папирус. Някои от тях са на възраст от 3000 години. 

Папирусът на Едуин-Смит е своеобразен учебник по хирургия и в детайли описва анатомичните наблюдения, изследвания, диагностика и лечение на множество заболявания. Папирусът вероятно е използван през 1600 г. пр. Хр. Предполага се, че той не е оригинален документ, а е копие, защото медицинската информация в него е непроменена от 3000 г. пр. Хр.

За автор на древния папирус на Едуин-Смит се счита Имхотеп, управлявал по време на трета династия (2778-2723 година преди Христа) на Старото египетско царство. Той, също така се признава и  за един от главните основатели на египетската медицина, а най-ранната египетска хирургическа интервенция е описана около 2750 г. пр. Хр.

Папирусът на Еберс от 1550 г. пр. Хр съдържа заклинания, предназначени да изгонят болестотворните демони, а също така съдържа и 877 медицински рецепти. Папирусът съдържа най-ранната документирана информация за туморни образувания.

Напредъкът в съвременната медицинска технология също допринася за разбирането на древната египетска медицина.
Палеопатолозите са в състояние, използвайки рентгеновите лъчи, а по-късно компютърната томография, за да анализират костите и органите на египетските мумии. Електронните микроскопи, мас спектрометрите, използващи се за определянето на изотопния „подпис“ на елементите, съставящи пробите и различни техники за криминално разследване, предоставят правото на учените да направят уникални погледи на здравословното състояние на хората в Египет преди четири хилядолетия.

Папирусите на Едуин-Смит Edwin Смит папирусът на Хърст (1450 г. пр.н.е.), и берлинският папирус (1200 г. пр.н.е.) и други находки от Древен Египет предоставят ценна информация за древноегипетската медицина. Много от тях визуализират лечението, като по този начин се осигурява обучението на заинтересованите.