Развитие на традиционната китайска медицина

От -206г.

Традиционната китайската медицина притежава историческо развитие, натрупвано в продължение на няколко хиляди години. То отразява изключително детайлно процесите на осъзнаване и натрупване на добрия опит на поколения китайски медици, придобит в процеса на борбата със заболяванията.

Развитието на традиционната китайска медицина сформира уникална, ясна и добре организирана медицинска теория. Тя се превръща във важна част от културното наследство и допринася за формирането на здравната представа и обществен просперитет в страната.

Процесът на изграждане на традиционната китайска медицинска система датира още от античните векове. От зараждането на обществена организация се наблюдава и утвърждаване на разнообразни медицински практики и действия за поддържането на добро здраве.

В Древен Китай се наблюдавал осезаем процес на развитие на добри практики. В течение на времето и чрез тези положителни предпоставки, хората постепенно започнали да натрупват полезни медицински познания. Държавата в този период не била достатъчно стабилна. Във времето на войни между отделните китайски провинции се проследява историята на медицината до управлението на династия Чин (Qin) и Хан (Han).

Конкретното времево измерение датира от 5-ти в. пр.Хр. до 1-ви в. сл.Хр. За него се наложили множество политико-икономически промени, а робството било заменено с феодални порядки. Постепенно теориите за единството между Ян и Ин (Yang-Yin), за Петте елемента и потокът от енергия Чи (Qi) придобили популярност, защото обяснявали действието на елементите на природата в съприкосновението им с човешкото тяло.

Развитие на традиционната китайска медицина до и при управлението на династия Хан

Основният източник на медицинските познания по това време е в книгата Хуангди (Huangdi Internal Classic), в която е разгледан мултидисциплинарният подход в медицинските похвати и лечебни практики. В нея могат да се открият обяснения за основните житейски закономерности, обвързани с единството на човешкото тяло и заобикалящата го среда.

Книгата дискутира човешката физиология, патология, анатомия и обвързаните с нея „меридиани“. В нея са обсъдени диагностиката, превенцията и лечението на определени болести във вид на комбинация от естествени науки. Тя също така обсъжда диагностицирането, предпазването и лекуването на конкретни болести.

Изключително напредничаво за своето време Хуангди описва действието на кръвообращението. Конкретният и текст е „кръвта се движи по кръвоносните съдове в един безкраен кръг“.

Следващият медицински труд, който се появява в периода до управлението на династия Хан (206 г. пр.Хр. – 220 г. пр.Хр.) „Класика по медицинските проблеми“. Тя обяснява и допълва сложните въпроси, поставени от Хуангди. Благодарение на нея са утвърдени теориите за пулса, действието на вътрешните органи, които са важна съставна част на теорията за китайската медицина и предхожда първите лекарски предписания.

По време на управлението на династия Хан (250-200 г. сл.Хр.), медикът Чжан Чжундзин (Zhang Zhongjing) усъвършенства теориите, описани в споменатите по-горе документи. Той е автор на „Трактат за настинките и други болести“, касаещ анализа на заболяванията от клинична гледна точка, а съдържанието му се обвързва с „Теорията за шестте излишъка“. Благодарение на този медицински труд се налага течението за разграничаването на болестите според „Осемте принципа за диагностициране“.

Трактатът включвали и 113 предписания, обединяващи теоретичните познания и материалния лекарски опит на медиците.

Китайска Материя медика от Шен Нонг:

По време на управлението на династия Хан в китайската медицинска история се натрупва много информация, създаваща своеобразна материя медика.

Шен Нонг (Shen Nong) е автор на книгата „Билкова класика“, която е сред най-старите монографии, обвързани с материя медика в Китай. Шен Нонг бил  билкар по професия, за когото се смята, че е живял около 2800 г. пр.Хр. Някои считат, че неговия труд е сбор от знания, разпространявали се години наред устно, а книгата се появила в периода между 300 г. пр.Хр. и 200 г. сл.Хр., б.пр.). „Билкова класика“ включвала характеристика на около 365 различни китайски билки, диференцирани в няколко класа: нисши, средни и висши.
Шен Нонг е личността, систематизирала основните познания за билкарството при династиите Чин (Qin) и Хан (Han).

Развиване и рационализиране на китайската медицина

През течението на времето династиите Джин, Суй, Танг и Сонг (Jin, Sui, Tang, Song) бележи бурно развитие на традиционната китайска медицина.

Познанието за пулса придобива ново съдържание по време на династията Джин (Jin). Уанг Шухе (Wang Shuhe) систематизира в своя труд „Класика за пулса“. В него се разказва за наличие на 24 профила в честотата му и отраженията на различни заболявания върху него.
Медикът Хуангфу Ми (Huangfu Mi) написва „Класика на А-тата и Б-тата в акупунктурата и обгарянето с билки“ (“Classic of A’s and B’s of Acupuncture and Moxibustion”).

Управлението на Суй  е през 581-618 г. сл.Хр. Китайският лекар Чао Юанфанг (Chao Yuanfang) и неговите сътрудници написват патологичния медицински труд „Основен трактат за причините и симптомите на болестите“. В него са записани причините и механизмите на действие от патологична гледна точка на 1739 симптома, свързани с разнообразни и утвърдени клинични практики.

По време на управлението на династия Танг (618-907 г. сл.Хр.) фармакологичните познания са в период на бурно развитие. Су Джин (Su Jing) създава „Tang Herbal”, която е първата световна фармакопея. „Предписанията, струващи колкото злато“ е дело на Сун Симиао (Sun Simiao), а „Лекарски тайни“, написана от Уанг Тао (Wang Tao) съхранява подробни медицински документи с много терапевтични техники и рецепти с китайски билки.

Друг медицински документ е написан от Чен Зиминг (Chen Ziming). Наречен е „Цялостни и ефикасни предписания за жени“ и е написан по време на управлението на династия Сонг (960-1127 г. сл.Хр.). Книгата е с гинекологична тематика и описва заболявания на женската полова система, подробни предписания, съдържащи китайски билки, използвани от цели лекарски поколения.

Киан И (Qian Yi) е автор на „Ключ към терапията на детските болести“. Трудът му представлява монография по педиатрия и помества множество билкови формули за лечението на различни детски болести. По време на управлението на династия Джин, Юан, Минг и Кинг медиците съставят личните си представи за лекарската практика.

Конкурентните условия, генериращи се в отделните лекарски школи стимулирали развитието на китайската медицина. Медицинските обучителни школи имали собствени  ярки представители. Някои от тях са тези на Лиу Уансу (Liu Wansu), Ли Гао (Li Gao), Занг Конгженг (Zhang Congzheng) и Жу Женхенг (Zhu Zhenheng).

Четирите велики школи на Джин-Юан (1115-1368 г. сл.Хр.)

Лиу Уансу разширил теорията, касаеща патологията и потокът от енергия Чи. Впоследствие се появява неговата теория известна като „Огън-Горещина“ (Fire-Heat). Тя описва, че голяма част от заболяванията са причинени от различни наранявания, възникнали като следствие от „Огненото зло“, поради което основното лечение на подобни заболявания  включвало охлаждане.

Занг Конгженг твърди, че заболяванията са предизвикани от определено външно зло. Той настоява за лечение, целящо премахване на това зло, без да се приемат никакви билки. Неговото учение е известно като Школа за духовно пречистване.

Ли Гао настоява, че заболяванията се констатират, когато далакът и стомахът имат вътрешни увреждания. Лечението се фокусирало върху подхранването на тези органи, а ученията свързани с него включват „Школа на земното подсилване“ или „Школа на далака и стомаха“.
Жу Женхенг поставя лансира теорията, че Ян (Yang) винаги е в излишък, а Ин (Yin) – винаги дефицитен, а това довежда стрес за организма.

В лечението на този китайски медик са включени билки, успокояващи депресивните състояния и подхранват Ин баланса в тялото. Школите, обогатяващи традиционната китайска медицина осигуряват разширяването на теорията за клиничната диагностика и лечение. Традиционната китайска медицина постига налагането на немалко нововъведения и усъвършенстването на древните теории и практики.