Развитие на фармакологията през XX век

От 1941г.

Двадесети век „носи” огромен напредък в развитието на фармакологията, фармакотерапията също не изостава. Появява се цяла нова секция в медицинската дисциплина – тази на химиотерапията, която е лансирана от работата на Пол Ерлих, който създава и пуска на пазара противоспирохетното лекарство салварзан.
Медицината се обогатява и с нови терапевтични средства – антималарийния продукт плазмохин, противококовият сулфонамид пронтозил, противотубелкулозните ПАСК и изониазид, които са в състояние да се справят с множество състояния, които дотогава често се считат за фатални. Като нова ера във фармакотерапията може да се отбележи откритието на антибиотиците, първият от които става факт благодарение на работата на А. Флеминг през 1941 година. Разкритието на химичната структура на някои антибиотици по-късно помага на изследователите да получат медикаменти и по синтетичен път.

През първата половина на ХХ век към лекарствения "арсенал" се включват химически получените инсулин, половите и хипофизни хормони, тези на щитовидната и надбъбречните жлези. Към днешна дата повечето хормони са синтетични. Учението за невротрансмитерите на О. Леви от 1921 година се превръща в класическо проучване (1921), което довежда до създаването на нови фармакологични агенти, действащи в областта на нервните синапси.

Новите направления във фармакологията започват да се развиват изключително бързо благодарение на работата на руския фармаколог M. Николаев (1893-1949). Той обосновава по теоретичен и експериментален път своята теория, че влиянието на някои лекарства при опитни животни с индуцирани патологични състояния, е много близко до това при хората, страдащи от идентични състояния. През 1942 г. M. Николаев публикува първият руски учебник по фармакология, предназначен за фармацевти.

Развитието на фармакологията постига значителен успех от 50-та до 60-та година. В този период в употреба са въведени невролептиците (хлорпромазин, халоперидол, резерпин), транквилантите (мепробамат, диазепам), ползвани в неврологичната и психиатричната практика. За борбата с инфекциозните заболявания са създадени полусинтетичните пеницилини (метицилин, ампицилин) и цефалоспорините и медикаментите за лечение на онкологични заболявания.

За третирането на възпалителните заболявания, започва да се прилага новосъздаденият волтарен и индометацин. През 60-те години ние първо получени лекарствата пропранолол, които са успешно използвани като антиаритмични, антиангинозни и антихипертензивни средства.

През 80-те години чрез генното инженерство е получен първия човешки инсулин. През тези години е синтезиран препаратът „AZT”, който доказано ефективно може да се ползва при лечение на СПИН (HIV инфекция), тъй като забавя развитието на това заболяване.

Фармакологията продължава ускореното си развитие до края на 20 век.

По статията работи: Виктория Милова