Резултати от експериментите на Иван Павлов, проведени от 1894 до 1897 година

От 1894г.

Ако разгледаме внимателно тълкуването на резултатите от експериментите на Иван Павлов, провеждани с кучета от 1894 до 1897 година, ще забележим важна особеност, характерна за великите учени – голямо въображение. Едно е да научиш фактите от учебника или да извършиш опит в учебната лаборатория, когато преподавателят вече ти е обяснил какъв резултат се очаква да получиш. Съвсем друго е обаче пръв да проведеш експерименти с едро животно върху нещо толкова сложно, колкото е храносмилателната система. Резултатите и от най-добре замислените опити често са неясни. Павлов притежава големия талант да зърне закономерностите сред мъглявите резултати.

Резултатите от опитите на Иван Павлов с кучетата, наричани Дружок и Султан са доста интересни. От изследванията, направени върху Дружок, Павлов заключва, че стомашните жлези реагират по специфичен начин на всеки различен вид храна. С други думи, когато кучето изяде 200 грама месо, секрецията на стомашните жлези следва едни определен модел, а когато кучето изяде 200 грама хляб, моделът на секрецията е съвсем друг. Павлов смята, че реакцията на едно и също количество от един и същ вид храна винаги ще е една и съща. Разбира се, резултатите никога не са точно еднакви. Павлов отдава това на промените в настроението на кучето или на индивидуалните характери на две различни кучета. Но все пак, Иван Павлов е на мнение, че наблюдава важна закономерност.

По резултатите от опитите съществуват запазени графики. По хоризонталната ос е нанесено времето, а по вертикалната – количеството стомашен сок. И при двете кучета кривата, получена, когато животното е яло месо, достига най-високата си точка през първия или втория час, остава на същото равнище на през втория час, а после бавно се понижава. Кривата на хляба бележи връх през първия или втория час и после бързо пада надолу. Кривата на млякото има максимум на втория или третия час, остава неизменна за малко и след това постепенно се понижава.

Схемите по-горе представляват резултатите от опита на Иван Павлов върху количеството стомашен сок, което лабораторните кучета Дружок и Султан отделят, когато ядат месо, мляко или хляб.

Но какво да се каже за различията, да речем, между кривите на месото при Дружок и при Султан? Павлов смята, че тези криви са в основата си еднакви и че малките различия между тях може да се обяснят с неконтролираните промени в опитите. Например кривата при Султан достига много по-висок максимум, отколкото ппри Дружок. Според разсъжденията на Павлов това може да се дължи на редица причини – навярно стомахът на Султан е по-голям или той вероятно повече от Дружок обича да яде месо (и за това отделя повече „апетитен” сок), или може би Султан има повече телесни течности от Дружок, или пък нещо е развълнувало Султан по време на опита. Павлов разсъждава, че ако би могъл някак си да отстрани тези различия между Султан и Дружок, опитите с всяко от кучетата ще имат съвсем еднакви резултати.

Много е вероятно някой друг учен, ако е можел тогава да разгледа тези криви, да реши, че моделите, които забелязва Павлов в тях, не съществуват реално, или че не са значими. Този друг учен би могъл да заключи, че няма такова нещо като крива на месото, крива на хляба или крива на млякото. Това илюстрира едно важно остоятелство в науката – често е възможно от едни и същи експериментални данни  да се направят съвсем различни изводи. Науката, освен всичко останало, е също и въпрос на въображение и тълкуване.

Тълкуването на Павлов на неговите собствени опитни резултати е свързано с основната му идея за храносмилателната система – че тя е нещо като „сложен химически завод”.  Суровината (храната) преминава по храносмилателния канал, който всъщност е просто една дълга тръба (като работното пространство на голям завод). Докато храната се придвижва по канала, информацията за нея достига до различните „фабрики” по пътя й. Тези „фабрики” са храносмилателните жлези – слюнчените жлези и задстомашната жлеза, която излива своите сокове в храната, когато тя напуска стомаха и поема пътя си по червата.

Според представата на Иван Павлов сигналите, които храносмилателния тракт изпраща до жлезите, са също като заявките, които заводът изпраща до малките фабрики, осигуряващи му производствените материали за даден продукт. В един завод за стомана например управителят поръчва на някоя фабрика специалните инструменти, на друга фабрика – определени химикали, а на трета – други химикали. По подобен начин храносмилателният тракт изпраща специфичните си заявки по нервите до храносмилателните жлези.

Храносмилателната машина според Павлов е особено сложна, тъй като тя се влияе и от психиката на животното, неговият характер, променливи настроения и вкусови предпочитания. По-рано Иван Павлов и Екатерина Шумова-Симановска са доказали важното значение на апетита за отделянето на стомашен сок. Ако кучето яде с удоволствие, стомашните жлези започват да отделят храносмилателен сок, въпреки че храната всъщност не достига до стомаха. "Апетитът – пише Павлов – е първият и най-силният възбудител" на отделянето на храносмилателен сок в стомаха.

Статията е част от историята на:

• История на Иван Петрович Павлов