Черепна хирургия в Древна Гърция
От 5.4.-600г.
Гръцки археолози откриват в Абдера доказателства за наличието на квалифициран лекар, който практикувал черепна хирургия векове преди Хипократ. Преди около 600 г. пр.н.е., хирург от местността Абдера, разположена на северния бряг на Егейско море бил изправен пред труден случай. Той ясно отразява високото ниво на развитие на древногръцката хирургия.
Според археологическите данни неговата пациентка била на около 20 години. Нормалната медицински древногръцка практика изисквала лечителят да попита как е възникнала травмата, но в този случай това било невъзможно, защото пред него в кома лежала младата жена с отворена рана на главата и сплъстена от засъхналата кръв коса.
Раната била причинена от камък или оловен къс, изстрелян с прашка от местен тракиец, целящ да унищожи местния гръцки лагер, заселен в Абдера. Летящият предмет поразил задната част на главата. Древногръцкият хирург внимателно се приближил и прегледал раната първо с ръце, а след това с метална сонда. Поражението било в точката, където са разположени черепните шевове.
Снимката показва, че останките на младата жена, открита в Абдера (Тракия) датират от втората половина на 7 век пр.н.е. Те са важна археологична находка за патоархеолозите, защото тя свидетелства за развитието на черепната хирургия в Древна Гърция.
Съвременните студенти по медицина повтарят извествата Хипократова клетва, наречена на Хипократ, когото често наричаме "баща на медицината". Автор е на 70 медицински трактата. Някои от творбите му са във вид на инструкции, като например "За лекаря и хирургията". Други, като "Фрактури и рани на главата", били написани като практически ръководства.
Всички те са след описания медицинския случай на ранената девойка. Доказано е, че тя е била подложена на операция и е живяла около 20 години след нея. Според учените този случай пренаписва и променя основите на историята на развитието на древната медицинска практика.
Фотосът показва точното местоположение на поражението от оръжието.
Снимката показва ясните следи от техниката на изстъргване на костта, приложена вместо трепанация.
Пациенката е била сред жителите на гръцкия град Абдера, основан около 654 г. пр.н.е. Девойката била успешно излекувана, благодарение на животоспасяващата операция, направена от кадърния древногръцки хирург. Нейните останки, които са открити в Абдера от гръцката археоложка Евдокия Скарлатидо, работеща в гръцката археологическа служба, предоставя уникалната възможност на гръцките студенти да получат доказателства, че два века преди Хипократ хирургичните практики, описани в трактата му "За раните на главата", вече са се използвали.
Той разказва за диагностични процедури за идентифицирането и лечението на множество черепни травми, причинени от различни оръжия. В повечето случаи, раните в задната част на главата, "където костта е по-дебела, отнемат повече време на лекаря, за да се достигне до мозъка". Тези рани са по-малко опасни, отколкото пораженията в предната част.
За случая, който касае жената от Абдера трактатът пише, че "Когато костният шев е открит и засегнат, без значение в коя част на главата е разположена раната, костта става уязвима и лесно чуплива, а дори и леките удари са опасни."
От текста става ясно, че ситуацията на момичето е изключително опасна. Раната й е застрашаваща живота и поради естеството на оръжието.
За компресираните фрактури на главата, трактатът препоръчва трепанация, състояща се в отстраняването костен диск от черепа с помощта на бормашина с назъбени и заоблени краища. Това ще елиминира опасността от отстраняването на костните фрагменти, които евентуално са попаднали навътре в черепа, позволявайки на мозъчната тъкан да се разшири от контузията, без да притисне костни фрагменти с остри ръбове, които могат да пробият твърдата мозъчна обвивка.
Има черепна област, за която е препоръчително изстъргването на костта вместо трепанация: "Това е необходимо, ако раната е засегнала черепните шевове и оръжието е проникнало в костта, защото онзи, получили такива рани ще страдат много повече, отколкото тези, чиито черепни шевове не са засегнати."
Сблъсквайки се с компресираната фрактура в черепа на младата жена, хирургът от Абдера се притеснявал да не увреди и поради тази причина изстъргал костта в дължина, ширина и дълбочина, премахвайки фрагментите и пукнатини, вместо да предприеме трепанация.
Възстановяването и лечението, проведено съгласно медицинския трактат на Хипократ, който е написан векове след този любопитен случай протекло нормално. Вероятно техниката за изстъргване на костта е помогнала за пълното възстановяване на младата девойка. Извършената сложна хирургична процедура вероятно е служила за пример и препоръка за съставянето на трактата "За раните на главата", създаден два века по-късно.
Уникалната археологическа находка ясно отразява високото развитие на гръцката хирургия, а археолозите са удивени от съществуването на толкова напреднал мозъчен хирург, предшестващ Хипократ, който е сред най-ранните представители на Йонийската школа на практикуващите лекари.
Статията е част от историята на:
Библиография
http://archive.archaeology.org/0603/abstracts/surgery.html/
СТАТИЯТА е свързана към
- Обществено здраве и роля на хигиената в Древен Египет
- Заболявания, засягали голяма част от египетския народ
- Символизъм на египетските амулети
- Принос на папируса на Еберс към историята на египетската медицина
- Лекари в Древна Гърция
- Медицински папируси, разказващи за историята на египетската медицина
- Хирургични инструменти, използвани в римската медицина
- Въздействие и употреба на афродизиаците
- Основи и развитие на историята на медицината в Древна Елада
- Рецепти за рани на Хипократ
Коментари към Черепна хирургия в Древна Гърция