Роля на Диоклес Каритски в развитието на древногръцката медицинската практика от 4 век пр.Хр.

Диоклес Каритски, известен още и с латинското си име Диоклес Медикус ( т.е. "Диоклес лекарят") е роден около 375 пр.Хр. и е починал около 295 г. пр.н.е. Той е бил много уважаван старогръцки лекар, роден в град Карист (Евбея). Диоклес не е живял и работил много дълго след Хипократовата епоха в медицината, а древноримският енциклопедист Плиний Стари е твърдял, че гръцкият лекар следвало да пожъне не по-малка слава от Бащата на медицината.

Съвременните историци не разполагат с множество писмени източници, разказващи за живота на лекаря, но тези които са внимаелно проучени "разказват", че той е живял и работил в Атина. Именно в гръцката столица той е създал своя първи медицински трактат (написан е бил не на йонийски, както било прието до тогава). Неговата най-стойностна писмена работа е касаела практическата медицина, диететиката и храненето. Освен това Диоклес е първият старогръцки медик, създал първия по рода си учебник по анатомия на животните. Според някои писмени източници, той пръв е въвел термина "анатомия", за да опише естеството на медицинската дисциплина.

Диоклес Каритски е бил последовател на Догматическата медицинска школа. Той е написал няколко медицински произведения, от които са съхранени заглавията и отделни фрагменти. Повече за тях историците научават от писменото медицинско творчество на Гален, Целз Аурелиан Орибасий, Атеней (в творбата си "Deipnosophistae"), които са се позовали на опита на старогръцкия медик, пишейки трудовете си.

Запазено е писмо от името на Диоклес Каритски, адресирано до цар Антигон II. То носи заглавието "A Letter on Preserving Health” и е включено в първия том от медицинския сборник на византийския медик Павел Егински. Освен това, Диоклес е първият медик, който обяснил, че нервите са „каналите”, разпространяващи усещанията в тялото ни. Медикът е изобретил и много полезен хирургически инструмент, предназначен за отстраняването на върховете от стрели на пострадали пациенти. Неговата употреба се оказала толкова успешна, че той постепенно започнал да бъде наричан „Dioclean cyathiscus” (Лъжици на Диоклес), а този факт показва значимото влияние на работата медика, важно за развитието на старогръцката медицина.