Старогръцки вярвания,касаещи причините за появата на заболяванията след 5 век пр. Хр.

Макар и практичен народ, древните гърци считали заболяванията за наказание от боговете, а изцелението, съвсем буквално, било приемано като дар от здравеносните божества. Въпреки това, след  5-ти век пр.н.е. древногръцките мислители започнали да правят опити да анализират материалните причини за появата на заболяванията, а по този начин достоверността на суеверните медицински вярвания започнала все по-често да убягва на хората. Тази тенденция провокирала у старогръцките лекари и друг, още по-полезен за науката интерес – те започнали да се по-задълбочено да изучават човешкото тяло, да проверяват евентуалните връзки между симптомите на заболяванията, успеха или евентуалния неуспех от  различни процедури.

Естество на старогръцкия подход, касаещ определянето на причините за заболяванията

Древната гръцката медицина не би могла да се определи като единно цяло, обхващащо знания и практика. Медицинската система на нашите южни съседи по-скоро се разглежда като разнообразна колекция от методи и вярвания, които зависят от общи фактори (като например времевата датировка и географията на определената област) и по-специфични фактори (каквито са например местните традиции, полът на пациентите и социалната им класа). Независимо от това, най-честите теми, които преминавали през старогръцката медицинска мисъл, касаели положителните и отрицателните ефекти от хранителната диета и убеждението, че пациентът действително има възможност да направи нещо и да избегне заболяването си, за разлика от по-фаталистичната духовна нагласа от по-ранни времена.

Въпреки това, разликата между духовния и физическия свят често била замъглена в гръцката медицина, например, Асклепий е смятан и за здравеносно божество на изцелението, и за високо квалифициран лекар. Той е бил призоваван и почитан от пациентите си в различните негови светилища, а гърците считали, че Асклепий отговарял на пациентите си чрез пророчески сънища, касаещи техните лечения. Лекарите пък били физическите намесници, които можели да реализират на практика терапията. Нерядко благодарните пациенти често оставяли в тези храмове своите дарове, които разкривали някои от проблемите, които били изцелени или трябвало да бъдат излекувани.

Можем да обобщим, че според древните гърци причините за заболяванията можели да бъдат както физически, така и от духовен характер. На медиците се падала отговорната задача да преценят каква е конкретната причина за страданието на техните пациенти. За нас остава да си зададем риторичния въпрос дали при нас е по-различно.