Създаване на първия Стоматологичен факултет в България

От 1921г. до 1951г.

Със създаването на съсловната организация на зъболекарите (БЗС) в началото на ХХ век възниква идеята да се създаде система на обучение по специалността и в България. До 40-те години всички стоматолози завършват в чужбина, тъй като в Медицинския факултет на единствения университет в страната няма такъв учебен профил.

Благодарение на усилията на Българския зъболекарски съюз, през 1921 г. просветното министерство взема решение за обособяването на катедра по одонтология към Медицинсия факултет. Предвижда се следването да е четири години. Според плановете теорията ще се провежда заедно със студентите-медици, а завършилите ще получават диплома за "доктор по зъболекарство". Реализацията обаче закъснява и едва през военната 1942-а се създават нови три катедри към споменатия факултет – за Консервативно лечение, за Оперативно лечение с ортодонтия, а малко по-късно и за Зъбопротезиране.

Три десетилетия се обсъжда как да бъде организирано новото звено, кои да са преподавателите и т.н. От просветното министерство търсят и експертно мнение от чужбина. Професор Алфред Кантарович, който е известно име в денталната медицина и при него са учили много от българските стоматолози (Б. Боянов, Д. Странски, Б. Николов, които по-късно стават едни от известните преподаватели у нас), препоръчва да се привлекат професори и асистенти от чужбина.

Министерството се колебае, но в крайна сметка коригира проекта на прочутия дантист, като се аргументира, че има подготвени българи, които са завършили с отлични резултати стоматология в Германия и в други страни, защитили са дисертации и са в детайли запознати с модерните модели на практическото и теоретично обучения, които могат да приложат успешно в родината си.

Зъболекарският отдел се оглавява от д-р Славчо Давидков. Той е роден в Кюстендил през 1905-а, същата година, когато е учреден БЗС. Учи стоматология и медицина в Германия, където завършва с отличен успех и защитава докторска дисертация. През периода 1928-1935 г. е асистент в университетската стоматологична клиника в Лайпциг, специализира лицево-черепна хирургия в Берлин и Виена. Д-р Славчо Давидков е автор и на първия български учебник по хирургична стоматология. Той ръководи катедрите по Консервативно лечение и Оперативно лечение с ортодонтия.

Обучението на студентите преминава през два етапа. Първият от тях включва курсове по оперативно зъболечение и ендодонтия (лечение на кореновите канали на болните зъби), за да се придобият теоретични и практични знания. Вторият етап включва работа върху пациенти – диагностика, профилактика на кариозни и некариозни заболявания на твърдите дентални структури, както и на техните усложнения.

По-късно Давидков става професор и е един от най-добрите дентални медици в оперативното зъболечение и в лицево-черепната ортопедия. Катедрата по Зъбопротезиране е създадена през лятото на 1943 година, като завеждащ става д-р Георги Стилянов (получил образование в Хале, Германия, където работи като асистент и главен лекар до 1934-а). В следващите години той става доцент.

В първия випуск са приети 79 студенти, а студентска книжка с №1 е връчена на Ст. Крайовски, първият записал се в новата специалност. В следващите години броят на постъпилите рязко се увеличава, по-голям е и броят на изучаваните специалности. През 1950 г. отделът е прекръстен на Стоматологичен, а година по-късно той става самостоятелен факултет. По това време се открива и първия техникум по зъботехника.

До 1970-а столицата е единственият град, в който може да се следва стоматология. Тогава е открит втори факултет в Пловдив, а от 2006-а такава специалност има и във варненския Медицински университет.