Теории за ролята на човека в зоологичната система, свързана с биологичната еволюция. Гледни точки на учените.

От 1860г.

Трябва да се внимава при решаването на въпроса свързан с положението на човека в зоологичната система.

При отделяне на една група (например разумният човек, който населява Земята, сравнен с несъществуващия вече неандарталец са ясно обособена група), трябва ясно да се определи мястото й в системата. Това означава да се посочат най-близките родственици и да се определи ранга й - дали е вид, род, семейство и т.н.

Учен, на име Хъксли, е предложил човекът да бъде отделен в самостоятелно царство - Психозоа, заедно с животинските и растителните царства. Разумният човек е смятан за единственият днес живеещ представител на химинидите. Заедно със семейството на човекоподобните маймуни, това семейство, се включва в подразред човекоподобни маймуни на разред примати.

Често възниквал въпроса за това дали е редно човек да бъде отделен в отделно семейство, а също и кои човекоподобни маймуни са най-близо до хората.

Според Хъксли, горилата е била най-близкия родственик на човека. Дарвин не е бил съгласен с тази негова теория и като най-близък до хората е приемал шимпанзето.

Немският философ и естествоизпитател, Ернст Хекел, пък смятал, че това е орангутана. Макар в днешно време орангутана да се смята за най-отдалечения от човека представител на човекоподобните, точно по съображенията на Хекел, ученият Дюбоа е започнал търсенето на питекантропа в Азия и за негово щастие го е намерил.

Английският антрополог А. Кит е установил, че между горилата и човека има 385 общи морфологични белега, между човека и шимпанзето - 369, между човека и орангутана - 559. Гибоните имали 113 - 117 признака, общи с човека, а 312 били присъщи само на човека.

Изследователи от университет в Калифорния са успели да проучат родството на албумините при маймуните и човека, определяйки т.нар. албуминов индекс. Ако този индекс бъде приет за единица при човека, тогава колкото по-висок е индекса, толкова изследваният вид ще бъде по-отдалечен от човека.

За горилата величината е 1.09, за шимпанзето - 1.14, за гибона - 1.28, за павиана - 2.44, за макака - 2.59. При капуцина (отделен от общото дърво на приматите преди около 40 милиона години) индекса е 5, а при лемура - 18.

Имало разработен метод, чрез който можело непосредствено да се сравняват генотипите на изследваните организми и да се определя процента на сходните гени. Този метод бил разработен преди много години от американски биохимици. Наречен е метод на молекулната хибридизация.

В Москва имало създаден отдел по еволюционна биохимия към лабораторията по биоорганична химия, където методът на молекулна хибридизация се използвал широко за изясняване на родствените взаимоотношения между различни групи организми от щамове на холерни вибриони, до лилии и момини сълзи, акули и есетрови, мечки и кашалоти.

Направени били опити по молекулна хибридизация на ДНК от маймуна и от човек. Стигнало се до извода, че между човека и шимпанзето сходните гени били 91%, между гибона и човека - 76%, а между човека и макака с резус - 66%.

Анализът от всички направени опити по молекулна хибридизация на ДНК от гръбначни, дал възможност да се установи, че в едно семейство сходните гени са не по-малко от 75% и едва при хибридизация на ДНК от различни семейства се получават по-ниски цифри (до 45%).