Формиране на медицинските представи за инфекциозните заболявания и епидемиологията до добактериологичния период – част 1

От -424г.

Историята на епидемиологията може да се проследи от древността до наши дни, тъй като тежките епидемии от инфекциозни заболявания покосяват човечеството почти във всички периоди от развитието му. Те винаги са причина за значителни щети върху здравето на населението на нашата планета.

Известен е фактът, че човечеството никога не е преставало да се бори срещу смъртоносните епидемии (разбира се, противодействието е било според нивото на медицинските познания на конкретния исторически период).

В тази статия ще ви разкажа как се осъществява борбата на населението в някои области с инфекциозните заболявания до т.нар. добактериологичен период (когато лечителите все още не са наясно, че тези смъртоносни заразни болести се причиняват от бактерии). Този период достига своя „предел” до последната четвърт на 19 век.

Все пак, преди да започна, ще подчертая, че на въпроса: кога, къде и защо започва „началото” на епидемиологията (медицинската специалност, занимаваща се с третирането на инфекциозните заболявания), не може да бъде даден точен и прост отговор. Епидемиологията като наука "не започва" в строго определен исторически момент, тя постепенно се формира чрез отделни факти и наблюдения на лекарите относно заразните заболявания, тя се формира и развива заедно с медицинските познания на хората.

Още от времето на Хипократ масовите заразни заболявания са обект на интерес в човешкото общество. Нещо повече, Бащата на медицината проследява развитието на повсеместните заразни болести в общността, а не само състоянието на болните пациенти, за които се грижи. Въпреки това - в Древна Гърция обект на изследванията са именно пациентите и отделните компоненти и фактори, които определят характера на заболяванията им, а лекарите все още не са склонни да търсят причините за масовите епидемии в древногръцкото общество. Това обстоятелство вероятно е сред причините за самостоятелното развитие на епидемиологията като наука. Нещо повече – то е определило специфичността на епидемиологичните методи за изследвания. Така, предметът на епидемиологията, за разлика от този на клиничната медицина, още от самото начало на нейното формиране е честотата на заболеваемостта, а не естеството на самата болест.

В началния период на формирането на медицинските познания за заразните заболявания се използва широко методът на наблюдение, правят се съпоставки на проследяваните явления и сравнителни анализи на данните, т.е - на създава се отношение между тези явления.

Хипократ е наистина първият, който разглежда такъв сложен социално-биологичен феномен като зараждането и проявите на масовите заразни заболявания в човешкото общество. Имайки предвид многобройните медицински произведения на древногръцкия лекар, може да се види, че немалко от тях касаят различни епидемиологични проблеми, голяма част от които, са значими и към днешна дата.

В своите писания Хипократ често и подробно се занимава с епидемични заболявания, причинени от „вредности” в средата. На тази тема са посветени няколко отделни произведения от трактата му "За въздуха, водата и местностите" (създаден около 424 година преди новата ера). Тази творба е резултат от многото години, прекарани от лекаря в пътуване до бреговете на Мала Азия, островите в Егейско море и Скития. Творбата препоръчва "лекарите за обръщат внимание на наличието на блата и блатисти места, чиито пари вредят, както и върху качеството на водата и ефектът върху тялото, причинен от вятъра, сезонните валежи, температура и др."
 
По статията работи: Виктория Милова