Най-старите вкаменелости в Западна Европа от рода Хомо принадлежат на Хомо антесесор

Хомо антесесор (Homo antecessor) е един от видовете, които все още не са признати от научната общност, но има голямо значение за разбирането и проучването на регионалните изменения при разпространението на нашите предци в Европа. По-голямата част от палеоантрополозите считат този представител за Хомо хайделбергенсис (Homo heidelbergensis). Но независимо към кой вид принадлежат вкаменелостите, факт е, че засега те са най-старите от рода Хомо, които са намерени в Западна и Централна Европа.

Времевият период, в който е живял вида, е преди 1,2 млн.-800 000 години. Името му идва от латинските думи "homo" ("човек") и "antecessor" ("изследовател", "ранен заселник"). Откривателите му го наричат така, защото вярват, че той е част от първата човешка популация, обитавала нашия континент.

Откриването на Хомо антесесор

Палеоантрополози се натъкват на фосилни останки на Хомо антесесор през 1994 г. в Гран Долина в Атапуерка, Испания. В продължение на 2 години те разкопават повече от 80 вкаменелости, принадлежащи на минимум 6 индивида. Учените забелязват, че костите съдържат уникална смесица от характеристики и смятат, че това им дава основание да обявят откриването на нов вид, чието име става обществено достояние през 1997 г. Изследванията определят вкаменелостите на най-малко 780 000 години.

В Гран Долина се отличава един екземпляр, който откривателите определят като типов, официален представител на вида. Това е череп на 10-годишно момче. Някои учени не са съгласни останки от толкова млад ранен човек да се приемат за типов екземпляр, защото част от особености на костите могат да са характеристики, които след това да отсъстват при възрастните. Основанието вкаменелостите на момчето да бъдат обявени за официален представител на Хомо антесесор е наличието на уникални черти, които не се срещат при други млади екземпляри от други видове.

Повече от десетилетие след това откритие, през 2007-2008 г., в Сима дел Елефанте, отново край малкото испанско градче Атапуерка изследователи намират фосилни останки, включващи кост от челюст с няколко предни зъба и изолиран кътник. Заедно с тях учените се натъкват и на животински кости и каменни сечива. Възрастта на вкаменелостите е определена на 1,2 млн. години, смята се, че те са били на индивид, починал на 20-25 години.

Теории за еволюцията на Хомо антесесор

Официалното неприемане на Хомо антесесор като отделен вид се корени в недостатъчните и липсата на неоспорими доказателства, че той е основополагаща част от родословното ни дърво, а не ранна и променлива популация на Хомо хайделбергенсис. Учените, открили Хомо антесесор, са на мнение, че той притежава повече характерни черти, присъщи за съвременните хора, отколкото европейския Хомо хайделбергенсис и затова правят извода, че антесесор е последният общ прародител на неандерталците и Хомо сапиенс.

Според палеоантрополозите откриватели теорията за развитието на Хомо антесесор е следната: Хомо ергастер е прародителят, който дава началото на антесесор в Африка. Преди близо 1 млн. години той пристига в Европа през Близкия изток и еволюира в Хомо хайделбергенсис, от когото впоследствие произлизат неандерталците. В Африка Хомо антесесор се развива в Хомо сапиенс чрез все още непознат вид. В тази теория хайделбергенсис е изхвърлен от линията, водеща до съвременните хора, а представителят на този вид в Африка може би ще изисква промяна в името, ако се потвърдят подобни сценарии.

Физически характеристики на Хомо антесесор

Хомо атенсесор комбинира архаични и модерни характеристики, както и притежава уникална смесица от особености в зъбите, черепа и долната челюст, които не се срещат при други представители на рода Хомо.

• Учените изчисляват размера на мозъка му на близо 1000 куб. см.
• Формата на тялото му наподобявала тази на съвременните хора, но неговата структура била по-силна и набита. На височина мъжките достигали средна височина 160-180 см.
• Относно характеристиките на черепа видът имал средна част на лицето, която много се доближавала до тази на днешните хора и издаден нос. Примитивните белези били ниското чело и двойният ръб над веждите, типичен за Хомо еректус и Хомо неандерталенсис.
• Маймуноподобните характеристики при зъбите включват зъби с дебел емайл, предкътници с повече от два корена и резци с форма на лопата на горната челюст. Кучешките и предните зъби са с по-малък размер, което е производна характеристика. Начинът и времето на поникване на зъбите вероятно са като при днешните хора, което предполага почти еднакви темпове на развитие. Долната челюст не е толкова мощна и силна, както при Хомо хабилис и Хомо ергастер.

Околна среда и начин на живот

Заедно с вкаменелостите на Хомо антесесор са открити близо 200 каменни инструмента и 300 животински кости (в Гран Долина), 32 каменни сечива и останки от различни животни, датирани на около 1,1-1,2 млн. години (в Сима дел Елефанте). Прави впечатление, че липсват по-сложно направени инструменти, каквито могат да бъдат открити от същия времеви период на друго място. Видът е използвал по-просто изработени сечива, главно за обработка и ядене на месо и костен мозък. По животинските кости няма следи от зъби на хищници, което означава, че откритите по тях белези и разрези са оставени от тези наши предци.

Местата, където са намерени фосилните останки на Хомо антесесор, са пещери, които не са били обитавани постоянно, а са посещавани за определени дейности или в дадени периоди от годината. Антесесор явно са били номади и са се придвижвали спрямо източниците на храна.

Наличието на вкаменелости от малки животни подсказва на учените, че преди 1,2 млн. години климатът е бил топъл и влажен, с редуване на хладно и горещо. Такъв остава допреди 600 000-500 000 години, когато нахлува студ и условията стават по-сурови. Обитаващите по това време Европа видове се приспособяват и развиват черти, подобни на неандерталците, които им помагат да оцелеят в такава среда.